— Значи смятате, че и тогава е използвал инвалиден стол?
— Това би обяснило много неща. — Тя поклати глава, недоволна от пропуска, който бяха допуснали. — Близо до мястото, където е изчезнал Ървинг, открихме отпечатъци, които приличаха на следи от велосипедни гуми. Там ходят много хора с велосипеди, затова решихме, че следите не са важни. Но инвалидните столове са с подобни гуми.
А дори и Йорк да е срещнал някого, докато е бутал стола с изпадналия в безсъзнание Ървинг, кой би му обърнал внимание? Хората биха си помислили, че просто е извел болния си роднина на чист въздух.
Отидохме в кухнята. Джейкъбсън погледна към полупълната кана с кафе. Налях й една чаша, без да я питам, и долях своята.
— Е, кажете какво мислите? — подканих я тихо и й подадох чашата.
— Твърде рано е да се каже… — започна тя и спря. — Честно ли искате да ви отговоря?
Не. Обаче кимнах.
— Мисля, че Йорк винаги е два хода пред нас. Успя да ни заблуди, че вие ще сте следващата му жертва, и дойде тук, докато вниманието ни беше насочено другаде. Сега Саманта Ейвъри плаща за нашите грешки.
— Според вас има ли някакъв шанс да я откриете навреме?
Тя погледна в чашата с кафе, като че ли се опитваше да прочете отговора в нея.
— Йорк няма да се бави да приключи с нея. Знае, че го търсим, затова ще е нетърпелив. Ако вече не я е убил, ще го направи преди изгрев-слънце.
Оставих чашата си. Усетих, че ми се гади.
— Защо Сам? — попитах аз, макар че се досещах за отговора.
— След провала си с доктор Либерман е имал нужда отново да повярва в себе си. Поне за това бяхме прави — отбеляза Джейкъбсън с горчивина. — Саманта Ейвъри отговаря на всичките му критерии — тя е съпругата на наследника на доктор Либерман и освен това е бременна в деветия месец. Това я прави двойно по-привлекателна мишена. Всички вестници ще го отразят на първа страница, а ако сме прави по отношение на снимките, тя напълно задоволява извратените изисквания на Йорк. Той е маниакално обсебен от идеята да улови момента на смъртта, защото вярва, че по този начин ще получи отговорите, които търси. Така че, от негова гледна точка, какъв по-добър обект от бременна жена, която буквално е изпълнена с живот?
Господи, колко откачено! Но най-лошото беше, че във всичко това имаше някаква извратена логика. Безсмислена и гнусна, но все пак логика.
— И после какво? Няма да намери отговора, който търси, като убие Сам.
Лицето на Джейкъбсън беше мрачно; никога не я бях виждал такава.
— Ще си каже, че в крайна сметка тя не е била правилният избор, и ще продължи да убива. Ще знае, че времето работи срещу него, въпреки че от гордост няма да си го признае, и ще започне да действа отчаяно. Може би следващия път ще отвлече друга бременна жена или дори дете. Във всеки случай няма да спре.
Спомних си измъчените лица от снимките и изведнъж си представих, че в момента Сам е подложена на същото изтезание. Разтърках очи, за да прогоня образа от съзнанието си.
— И какво ще правим сега?
Джейкъбсън се загледа през прозореца в падащия мрак.
— Надяваме се да я открием преди сутринта.
През следващия час от вечерния покой не остана и помен. Агентите на Бюрото за разследване се разпръснаха из спокойния квартал и започнаха да чукат на всяка врата с надеждата да открият още свидетели. Много хора си спомниха, че са видели линейка този следобед, но никой не бе забелязал нещо по-особено. Линейката си е линейка. Появата й може да предизвика нечие нездраво любопитство, но малко хора биха се зачудили защо е дошла. Съседите на Сам и Пол не бяха сред тези малцина.
Гарднър не бе успял да научи нищо повече от Кенди. Тя беше сигурна само в това, че мъжът е бил на неопределена възраст и е носел униформа на лекар от Бърза помощ. Поне приличаше на униформа, добавила тя, — тъмен панталон, синя риза с някакви значки по нея. На главата си носел шапка, която скривала по-голямата част от лицето му. Мъжът бил доста едър, уточнила тя след известно колебание. Бял. А може и латиноамериканец. Във всеки случай не бил чернокож. Или поне така си мислела…
Дори не й се сторило странно, че в линейката има само един медик, а информацията, която дала за самата линейка, била дори още по-оскъдна. Разбира се, че не си записала номера й. Защо да го прави? Та това било линейка.
— Не е видяла да е вързана, което означава, че Саманта Ейвъри е била зашеметена или в безсъзнание — обясни Гарднър, докато Пол разговаряше по телефона с майката на Сам. — Възможно е да е използвал някакъв газ, но според мен целта на кислородната маска е била да възпре съседите, ако някой реши да разговаря с нея. Използването на газ е доста рисковано, особено ако жертвата се съпротивлява, а Йорк е искал да я приведе в безпомощно състояние колкото е възможно по-бързо.