— Здравей, Мери, не, не съм…
Той спря на средата на изречението и по държанието му разбрах, че нещо става.
— По кой канал?
Хвърли телефона и грабна дистанционното.
— Какво има? — попитах аз.
Не мисля, че изобщо ме чу. Прехвърляше бързо каналите, по екрана се появяваха и изчезваха различни образи, после изведнъж спря. Една млада жена с прекалено силно фиксирана коса и ярко начервени устни говореше разпалено пред камерата.
— … водещите новини. Току-що получихме сведения, че в района на Гатлинбърг, близо до националния парк Смоуки Маунтинс, е открита изоставена линейка…
С осъзнаване на казаното лицето на Пол посърна.
— … точното местоположение не се съобщава, а от полицията отказаха да потвърдят, че това е същата линейка, с която вчера е била похитена трийсет и две годишната бременна Саманта Ейвъри от окръг Блаунт. Засега не се съобщава нищо за местонахождението на изчезналата, но според непотвърдени източници е възможно линейката да е катастрофирала…
Докато водещата продължаваше да говори развълнувано, на екрана се появи снимка на Йорк, но Пол вече не гледаше. Беше грабнал телефона си, който иззвъня още преди приятелят ми да успее да набере номера. Гарднър, помислих си аз и изражението на Пол потвърди предположението ми.
— Открихте ли я? — почти изкрещя той.
Видях как надеждите му се сринаха. В тишината се чуваше далечният, неясен глас на агента. Пол слушаше с напрегнато, измъчено лице.
— И трябваше да чуя всичко това по телевизията! Господи, нали обещахте да ми се обадите веднага щом има някакви новини!… Не ме интересува, просто ми се обадете, разбрахте ли?!
Затвори телефона. Стоеше с гръб към мен и се опитваше да се овладее, преди да заговори.
— Преди около половин час открили линейката на едно място за пикник близо до магистрала 40. Според тях Йорк е изоставил линейката и е откраднал кола, преди да тръгне към междущатската магистрала. Сигурно вече е по средата на Северна Каролина. Освен ако не е тръгнал на запад. А може вече и да е на път за Ню Мексико. Господи, може да е навсякъде!
Запрати телефона в стената, където апаратът се разби и пластмасовите му части се посипаха по пода.
— Мили боже, не издържам повече! Какво да правя? Да седя тук и да чакам?
— Пол…
Но той вече бе тръгнал към вратата. Спуснах се след него и го настигнах, в антрето.
— Къде отиваш?
— Да видя линейката.
— Чакай малко. Гарднър…
— По дяволите Гарднър!
Той понечи да отвори вратата, но аз застанах пред него.
— Махни се от пътя ми, Дейвид!
— Спри за малко и ме изслушай. Ако излезеш сега, телевизионните екипи ще те преследват по целия път. Това ли искаш?
Думите ми го възпряха.
— Има ли някакъв път зад къщата? — продължих бързо, преди да е размислил.
— Пътят завива покрай къщата, но не мога…
— Ще взема моята кола. Репортерите няма да ме последват, само ще им отвлека вниманието. Ти излез през задната врата, мини през дворовете и ела до колата ми.
Разбра, че в думите ми има логика, и кимна неохотно.
— Дай ми няколко минути — казах аз и излязох, преди да е променил решението си.
Навън слънцето направо ме заслепи. Отправих се директно към колата, като се опитвах да не обръщам внимание на суматохата, която предизвика появата ми. Репортерите се спуснаха към мен с камери и микрофони, но вълнението им не трая дълго.
— Това не е Ейвъри — каза някой и всички се отдръпнаха.
Зададоха ми няколко вяли въпроса, но след като не им отговорих, интересът им съвсем се стопи. Отново насочиха вниманието си към къщата, а аз необезпокоявано се качих в колата и потеглих.
След няколко плавни завоя пътят обръщаше и извеждаше зад къщата на Сам и Пол. На улицата нямаше никой, освен Пол. Когато наближих, той изтича насреща ми. Отвори вратата на колата още преди да съм спрял.
— Върни се на главния път и тръгни към планината — нареди ми той запъхтяно.
Напуснахме жилищния комплекс без нито една от колите на репортерите да ни последва и излязохме на магистралата. Пътувахме мълчаливо, като изключим лаконичните напътствия на Пол. Огромните планини, които се извисяваха пред нас, бяха обвити в мъгла. Простираха се докъдето стига погледът и сякаш с необятността си отхвърляха възможността да бъдат претърсени.