И тогава я долових.
Слабата сладникава миризма на разлагаща се плът.
Обърнах лице по посока на вятъра.
— Усещаш ли…?
— Да.
Гласът му бе напрегнат. Познавахме тази миризма толкова добре, че не бихме могли да я сбъркаме. След това вятърът спря и въздухът отново се изпълни с обичайния мирис на гора.
Пол се заоглежда трескаво наоколо.
— Разбра ли откъде идва?
Посочих към хълма, откъдето ми се стори, че повя вятърът.
— Мисля, че оттам.
Пол пое мълчаливо през гората. Хвърлих последен поглед към колата и тръгнах след него. Придвижвахме се трудно — нямаше нито пътека, нито дори следа, а и не бяхме облечени подходящо. Клоните ни деряха, докато с мъка си проправяхме път по неравния терен. Заради храсталаците бе почти невъзможно да се движим по права линия. Известно време използвахме колата като ориентир, но след като тя изчезна от погледа ни, разчитахме само на интуицията си.
— Ако навлезем още по-навътре, ще се загубим — казах задъхано аз. — Няма смисъл да се мотаем, без да знаем къде отиваме.
Пол спря, за да откачи сакото си от един клон, и огледа дърветата около нас. Беше прехапал устни и дишаше тежко от усилието. Колкото и отчаяно да му се искаше да открие някаква следа, която би го отвела при Сам и Йорк, той съзнаваше не по-зле от мен, че миризмата може да идва от трупа на някое животно.
Но преди някой от нас да каже каквото и да е, клоните наоколо отново се разлюляха. Този път миризмата беше по-силна. Спогледахме се.
Ако беше труп на животно, то трябва да е било много едро.
Пол вдигна шепа борови иглички, подхвърли ги във въздуха, за да види в каква посока ще ги отнесе вятърът.
— Натам.
Тръгнахме отново, този път значително по-сигурни. Миризмата на разложение вече се усещаше дори без повея на вятъра. Не ти трябва детектор, за да усетиш тази миризма, Том. И като потвърждение на това, че се движим в правилната посока, нещо проблесна пред очите ми. Между дърветата пред нас се появи водно конче.
В този момент видяхме оградата.
Полускрита зад ниските борове и храсталака, се издигаше дъсчена ограда, висока около два метра и половина, с бодлива тел над нея. Дъските бяха изгнили, а пред тях беше опъната стара мрежа, ръждясала и увиснала на места.
Пол беше като зареден като с трескава енергия, докато си пробивахме път покрай оградата. Малко по-нататък имаше нещо като врата, оградена от две каменни колони, между които бяха заковани дъски. Земята пред тях беше обрасла с растителност, но все още се забелязваха две успоредни бразди.
— Следи от колела — каза Пол. — Щом е имало врата, значи оттук е минавал някакъв път. Може да е същият, по който дойдохме.
Ако беше така, значи пътят не е използван отдавна.
Миризмата на разлагаща се плът сега беше много по-силна, но никой от двама ни не я спомена. Просто нямаше нужда. Пол прекрачи падналата мрежа и хвана една от дъските. Чу се пукот и изгнилото дърво остана в ръцете му.
— Чакай, трябва да съобщим на Гарднър… — започнах аз и посегнах да извадя телефона си.
— И какво ще му кажеш?
Той откърти с пъшкане още една дъска.
— Мислиш ли, че ще зареже всичко и ще хукне насам само защото сме помирисали нещо умряло?
Започна да рита една дъска, докато тя се счупи, после хвана друга и я изтръгна с трясък от упорития пирон, който я държеше. От другата страна на оградата се подаваха храсти, които не ни позволяваха да видим какво има по-навътре. Пол откърти последните парчета дърво и ми хвърли бърз поглед.
— Не е необходимо да идваш с мен.
Започна да се провира през оградата. След секунди само разлюлените клони на храстите показваха къде беше стоял.
Поколебах се — никой нямаше представа къде сме, а само Господ знаеше какво има зад оградата. Но не можех да оставя Пол сам.
Промуших се през дупката и тръгнах след него.
Сърцето ми подскочи, когато нещо ме дръпна за сакото. Започнах панически да се дърпам, после видях, че съм се закачил на един пирон. Освободих се и продължих нататък. Храстите растяха плътно един до друг. Пред себе си чувах как Пол си пробива път през тях. Мъчех да предпазя с ръка лицето си от клоните, които ме шибаха, като едновременно гледах да не изоставам много.
В един момент се озовах на открито и почти се блъснах в Пол.