— САМ! ДРЪЖ СЕ! ИДВАМ! — изкрещя той.
О, Господи! Нямах друг избор, освен да се втурна след Пол, без да обръщам внимание на гневните въпроси на Гарднър.
Вдигаш глава и се ослушваш. Ще дойдат съвсем скоро, имаш само няколко минути. Адреналинът ти е все така повишен, но вече си преодолял първоначалния шок. Когато ги чу пред френския прозорец, изненадата те парализира. Мислеше, че си успял да ги заблудиш, като остави линейката толкова далече, затова си позволи да се отпуснеш.
Беше сгрешил.
Отначало ти се прииска да избягаш, но знаеше, че няма полза. Наложи си да се успокоиш и да помислиш. Паниката постепенно отмина и ти разбра какво трябва да направиш. Можеш много повече от тях, никога не забравяй това. Много повече от когото и да било.
Все още можеш да обърнеш нещата в своя полза.
Въпреки това трябва да побързаш. Завързаната жена е вперила очи в теб, широко отворени и изпълнени с ужас. Трябва да внимаваш превръзката на устата й да не падне отново. Не трябва да й позволяваш да изкрещи пак, за не разберат къде си, поне засега. Докато се подготвяш, те изпълва усещане за огромна загуба. Не трябваше да става така, не и когато си толкова близо до целта… Но сега няма време за съжаления. Няма време за нищо.
Само за това, което трябва да направиш.
Довършваш започнатото и оглеждаш работата си. Разочарован си. Погледът вече не е вперен в теб, нито в каквото и да било друго. Слушаш как стъпките на натрапниците се приближават и дишането ти става тежко и накъсано. Нека дойдат. Вече почти приключи. Остава да свършиш още едно нещо и тогава изненадата им ще бъде пълна.
Избърсваш потта от челото си и посягаш към ножа.
23
Пол изтича през фоайето.
— САМ? САМ!
Виковете му отекнаха в голите стени. Отвътре санаториумът беше тъмен и празен, без абсолютно никаква мебелировка. Капаците на прозорците бяха затворени и през тях проникваха само отделни снопове светлина. Смътно усещах празнотата, разрухата, праха. Спуснах се след Пол, като продължавах да притискам телефона до ухото си.
— Отговори ми, Хънтър! Какво става! — настояваше Гарднър.
Не чувах всичко, защото от време на време сигналът се губеше.
— Открихме Йорк — отговорих задъхано. — Намира се в един стар санаториум в подножието на планината, на около трийсет километра от мястото, където е оставил линейката. Има…
Не знаех как да опиша кошмарната градина. Започнах да обяснявам къде точно сме оставили колата, после млъкнах. От другата страна не се чуваше нищо.
— Гарднър? Гарднър!
Връзката беше прекъсната. Нямах представа колко от това, което му казах, беше чул и дали изобщо бе чул нещо, но нямах време да му звъня отново. Пол бе спрял в средата на фоайето.
— САМ! КЪДЕ СИ? САМ!
— Пол… — извиках аз и го хванах за ръката.
Той ме отблъсна.
— Вече знае, че сме тук! Чуваш ли ме, копеле мръсно? — изкрещя той е цяло гърло. — Чуваш ли ме? Идвам, Йорк!
Никой не отговори на предизвикателството му. В огромното като пещера фоайе се чуваше само запъхтяното ни дишане. В едната част подът беше силно наклонен — или термитите бяха прояли основите, или почвата се бе слегнала. Всичко наоколо беше потънало в прах. По стените висяха части от избелял тапет, перилата на някогашното великолепно стълбище в центъра липсваха и подпорите им стърчаха като разклатени зъби. Точно до него имаше старомоден асансьор, който за последно се бе движил преди десетки години. Металната му решетка беше ръждясала, а вътре бе пълен с боклуци. Миришеше на застояло и влага, на мухъл и изгнило дърво. И на нещо друго.
Макар и слабо, и тук се усещаше гадната сладникава миризма на разлагаща се плът.
Пол се затича към стълбите, стъпките му отекваха по дървения под. Стъпалата, които водеха към долния етаж, се бяха срутили и сега там зееше огромна дупка, пълна с отломки. Той понечи да тръгне нагоре, но аз го спрях. На една врата имаше надпис Служебен вход. По прашния паркет се виждаха отпечатъци от стъпки, които водеха към нея, както и следи от тънки гуми, като на велосипед.
Или на инвалиден стол.
Пол се затича към вратата и я отвори, като продължаваше да стиска гредата в ръцете си. Пред очите ни се разкри дълъг тъмен коридор. Единствената светлина идваше от малко прозорче в дъното.