Гласът ми трепереше, когато пристъпих напред срещу Йорк.
Той тръгна с препъване към мен, крещейки и размахвайки ножа във въздуха. Гредата в ръцете ми изглеждаше смешно малка. Мобилизирай се. Забрави всичко друго.
— Спри! — изкрещях аз.
Или поне си мислех, защото след това изобщо не бях сигурен, че аз съм изрекъл думата.
— Хвърли ножа!
Викът дойде откъм коридора, който водеше към стълбите. С огромно облекчение видях Гарднър. Джейкъбсън беше близо до него. И двамата бяха насочили пистолетите си към Йорк. Благодаря ти, боже!
— Хвърли ножа! Веднага! — повтори Гарднър.
Йорк се беше извърнал към тях. Долната му челюст висеше, той дишаше тежко. За миг си помислих, че ще изпълни заповедта и с това всичко ще свърши.
Тогава той издаде някакъв неразбираем вик и пристъпи тежко към Джейкъбсън.
— Назад! — изкрещя Гарднър.
Йорк отново извика нещо неразбираемо, но не спря. Джейкъбсън стоеше като закована. Видях как лицето й пребледня, когато той се спусна към нея с ножа, но така и не помръдна.
В този момент отекнаха два изстрела.
Шумът в затвореното пространство беше оглушителен. Йорк сякаш се спъна, наклони се на една страна и се блъсна в голямото стенно огледало. То се разби, а той падна тежко върху една от чешмите и я събори на пода. По него се посипаха парчета гипс и метал.
Ушите ми продължаваха да кънтят болезнено. Във въздуха се носеше едва забележима синкава мъгла. В този момент миризмата на барут надделя над вонята от разлагащите се трупове. Йорк не помръдна повече. Без да сваля пистолета, Гарднър бързо отиде при него и изрита ножа от ръката му. После се наведе и постави ръка на гърлото му. Изправи се бавно и прибра пистолета в кобура си.
Джейкъбсън все още държеше пистолета си в ръка, само че сега го бе насочила към пода.
— С-съжалявам — заекна тя и бързо се изчерви. — Не можах…
— Не сега — прекъсна я Гарднър.
В този момент откъм малката стая се чу хлипане. Обърнах се и видях как Пол помага на Сам да се изправи. Опитваше се да я успокои, докато тя кашляше и се мъчеше да си поеме въздух. Той бе прерязал примката, но по гърлото й имаше ярка лилаво-червена следа.
— О, б-боже, помислих… п-помислих, че…
— Тихо, всичко е наред, вече нищо не може да ти направи.
— Не можах да го спра, казах му, че съм бременна, а той… той каза, че това е хубаво, че иска да изчака докато, докато… О, боже!
Не можа да довърши, защото в този момент се преви от контракцията.
— Добре ли е? — попита Гарднър.
— Раждането започва — отговорих аз. — Трябва да извикаш линейка…
— На път е. Връщахме се към Ноксвил, когато получих съобщението ти. Веднага се обадих за подкрепа и наредих да изпратят линейка. Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш?
Сега не ми беше до упреците на Гарднър. Нямах време да го питам как са успели да дойдат толкова бързо и да се ориентират по обърканото описание, което им дадох. Отидох при Сам. Лицето й беше изкривено от болка.
— Сам, линейката вече е на път. Скоро ще те закараме в болницата, но преди това трябва да ми кажеш дали имаш други наранявания, освен това по гърлото.
— Н-не, мисля, че не. Т-той ме докара тук и ме остави. О, боже, всички тези трупове навън, всички те са мъртви!
— Не мисли за това сега. Спомняш ли си кога започнаха контракциите?
Опита се да се съсредоточи, докато си поемаше дъх.
— Не знам… мисля, че в линейката. Когато се появи на вратата, помислих, че е станала някаква грешка. Каза ми да се обадя на Пол, но когато се обърнах с гръб той… той сложи ръка около врата ми и… и ме стисна!
Досетих се, че става дума за задушаваща хватка. Ако се приложи както трябва, можеше да прати човек в безсъзнание само за секунди, без да причини дълготрайни увреждания. Но можеше да предизвика и смърт. Не че Йорк щеше да го е грижа.
— Не можех да дишам! — хлипаше Сам. — Пред очите ми причерня и когато се събудих, бях в линейката и ме прониза болка! О, господи, как боли! Ще загубя бебето, нали?
— Няма да загубиш бебето — опитах се да я успокоя аз, макар също да бях притеснен. — Сега ще те изведем оттук. Стой спокойно само още две минути.
Излязох и затворих вратата на малката стая.
— Кога ще дойде Бърза помощ? — попитах Гарднър.
— Може би след половин час.