Беше прекалено дълго.
— Къде е колата ти?
— Паркирана е отпред.
Това беше приятна изненада — бях решил, че са прекосили хълма като нас с Пол. Тъй или иначе, бях разтревожен за Сам и нямах време да разсъждавам върху това.
— Колкото по-бързо изведем Сам оттук, толкова по-добре — казах аз. — Ако тръгнем с колата, можем да пресрещнем линейката.
— Ще донеса инвалидния стол — предложи Джейкъбсън.
Гарднър кимна отсечено и тя бързо излезе. След това той огледа мрачно труповете, нахвърляни в басейна.
— Значи отвън има още?
— И тук също.
С мъка в сърцето му съобщих за трупа на Самър, който лежеше в другата стая.
— Господи!
Гарднър изглеждаше шокиран. Прокара ръка през лицето си и продължи:
— Ще ти бъда благодарен, ако останеш. Трябва да ми разкажеш какво се случи.
— Кой ще ги откара?
Пол не можеше да шофира, не и в състоянието, в което беше Сам.
— Даян. Тя познава пътищата по-добре от теб.
Погледнах труповете, които лежаха по пода на балнеолечебницата. Бях дипломиран общопрактикуващ лекар, не акушер-гинеколог. Сам трябваше да бъде закарана до линейката възможно най-бързо, а Даян щеше да се справи по-добре.
Ако в момента бях нужен някъде, то това беше тук.
— Добре — съгласих се аз.
Двамата е Гарднър стояхме до отворения френски прозорец, след като Джейкъбсън потегли заедно с Пол и Сам. Решиха, че е по-добре да я изведат през тях, вместо да рискуват да я носят по разнебитеното стълбище. Гарднър се беше обадил, за да попита за линейката и подкреплението, а после отиде да провери дали има друг изход от балнеолечебницата. Каза, че стаите зад сводестата врата са непроходими.
— Това обяснява защо Йорк не е избягал — заяви той, докато изтупваше праха от ръцете си. — Сигурно е бил долу, когато вие сте влезли, и за да се измъкне, е трябвало да мине покрай вас. Изглежда, че половината от горния етаж се е сринала. Цялата постройка е проядена от термити.
Което пък бе привлякло блатните водни кончета. По ирония на съдбата скривалището на Йорк го беше издало. Сега обаче не ми се размишляваше върху справедливата ирония в това.
Преди да тръгнат, Джейкъбсън почти не проговори. Предположих, че още се упреква за това, че се поколеба и не застреля Йорк. Колкото и да беше разбираемо, такова колебание бе непростимо за един полицай. В най-добрия случай щеше да бъде черна точка в служебното й досие.
Но ако не беше Гарднър, положението можеше да бъде много по-лошо.
Когато колата потегли, нито аз, нито Гарднър проявихме желание да се върнем вътре. Когато излязох на слънчева светлина, се почувствах като прероден след ужаса, който бях изживял в затвореното пространство на балнеолечебницата. Лекият вятър отвяваше миризмата далече от нас и въздухът беше изпълнен със сладкия дъх на трева и цъфнали дървета. Поех дълбоко въздух, опитах се да прочистя белите си дробове от отвратителната смрад на разлагащи се трупове. Зелените хълмове се простираха чак до хоризонта и човек би могъл да си помисли, че днес е най-обикновен пролетен ден.
— Искаш ли да хвърлиш един поглед там? — попитах аз и посочих към езерото, което проблясваше между дърветата.
Гарднър помисли, но не прояви особен ентусиазъм.
— Още не. Да изчакаме, докато пристигнат криминалистите.
Личеше си, че не изпитва никакво желание да влезе вътре.
Стоеше, загледан надолу по хълма към езерото, пъхнал ръце дълбоко в джобовете си. Питах се дали по този начин не се опитва да спре треперенето им. Току-що бе убил човек и въпреки че беше неизбежно, сигурно не се свикваше лесно с такава мисъл.
— Добре ли си? — попитах го аз.
Всяка емоция сякаш се изпари от лицето му.
— Добре съм — каза той и извади ръце от джобовете си. — Все още не си отговорил на въпроса ми — какво, по дяволите, си мислехте, че правите, като дойдохте тук сами? Имаш ли представа колко безотговорно беше това?
— Ако не го бяхме направили, Сам щеше вече да е мъртва.
Той заговори по-спокойно:
— Според Даян Йорк е изчаквал до последната минута, когато тя наистина започне да ражда. Искал е да се възползва максимално от случая. И да отнеме два живота вместо един.
Господи! Вперих поглед в планините и се опитах да прогоня образите, които нахлуха в съзнанието ми.
— Мислиш ли, че всичко с нея ще е наред? — попита Гарднър.