Той ме наблюдаваше неспокойно.
— Какво правиш?
— Остави го да диша.
Той се опита да се изсмее, но смехът му бе крехък като огледалото в ръката ми.
— Да не си въобразяваш, че можеш да ме раниш с това?
— Не знам — признах аз. — Искаш ли да пробваш?
Той бързо прекара език по устните си. Кайл беше висок и едър мъж. Също като Йорк. Ако оставеше Гарднър и се нахвърлеше върху мен, надали щях да имам някакъв шанс. Той обаче погледна крадешком парчето стъкло и в погледа му видях колебание.
Отпусна захвата си и Гарднър успя да си поеме въздух на пресекулки, но после Кайл отново притисна гърлото му. Хвърли поглед към изхода.
— Пусни го и обещавам, че няма да се опитвам да те спра.
Кайл отново се изсмя.
— Да ме спреш! Даваш ми позволение, така ли?
— Подкреплението ще дойде всеки момент. Ако тръгнеш сега, може би ще успееш…
— И да те оставя да им кажеш кой съм? За толкова глупав ли ме мислиш?
Глупав определено не беше. Ами сега? Нямах представа какво да правя. Той обаче също нямаше. Дишаше трудно, приведен и зачервен от усилието да удържа тялото на Гарднър. С ъгъла на окото си забелязах пистолета на колана на агента. Очевидно до този момент Кайл не се бе сетил за него.
А ако се сетеше…
Накарай го да говори.
— Достави ли ти удоволствие да го измъчваш така? — попитах аз и посочих към трупа на Йорк.
— Не ми оставихте друга възможност.
— Значи той беше само за заблуда? Причинил си му всичко това само за да се измъкнеш? — Не се налагаше да правя усилие, за да вложа презрение в думите си. — А накрая не се получи, нали? Всичките ти усилия бяха напразни.
— Да не мислиш, че не го знам?
Извика така силно, че премигна, сякаш изпита болка. Изгледа ядно трупа на погребалния агент.
— Господи, имаш ли някаква представа колко време ми трябваше за това? Колко дълго го планирах! Не трябваше да стане така! Йорк щеше да ми гарантира измъкването, щях да сложа край! Трябваше да го открият до жената на Ейвъри. Така щяха да го помислят за някакъв нещастник, който е предпочел да се самоубие, вместо да бъде заловен. Тогава щях да напусна Ноксвил и да започна начисто някъде другаде. А сега всичко се оказа напразно!
— Никой нямаше да ти повярва.
— Така ли? — изсъска той. — Повярваха на снимките, които оставих в къщата му. Повярваха на всичко, в което исках да повярват!
Кръвта запулсира в слепоочието ми, когато се сетих за Сам.
— И ако наистина ти бяха повярвали, какво щеше да правиш тогава? Да продължаваш да убиваш още бременни жени ли?
— Нямаше да се наложи! Жената на Ейвъри беше изпълнена с живот! Точно тя ми трябваше, усещах го!
— Както си го усещал и при останалите, така ли? И при Самър ли го усещаше? — закрещях аз, повече не можех да се сдържам.
— Тя беше любимка на Либерман!
— Тя те харесваше!
— Но харесваше Ървинг повече!
Тези думи така ме шокираха, че замълчах. Досега всички смятахме, че Ървинг бе убит заради телевизионното интервю, което беше дал. Но Кайл бе присъствал в моргата, когато той флиртуваше със Самър. И на следващия ден бе изчезнал.
А сега и тялото на Самър лежеше в тъмната стая.
Тя само му се усмихна, нищо повече. Но за егото на Кайл явно това е било достатъчно.
Започна да ми се гади. Разговорът обаче бе отвлякъл вниманието на Кайл и той бе поотпуснал гърлото на Гарднър. Видях как агентът премигна и отвори очи. Тогава казах първото нещо, което ми мина през ума:
— Какво имаше против Том? Такава заплаха ли беше той?
— Той беше измамник! — Лицето на Кайл се изкриви в спазъм. — Великият съдебномедицински антрополог, експертът! Наслаждаваше се на славата си, слушаше джаз, докато работеше, все едно беше в пицария! Хикс е просто глупак, но Либерман се мислеше за нещо специално! Най-голямата тайна на вселената бе точно под носа му, но той нямаше достатъчно въображение, за да погледне отвъд разкапващата се плът!
— Том не си губеше времето да търси отговори, които не може да намери! — Чувах как Гарднър с мъка си поема въздух, но не смеех да погледна към него. — Ти дори не знаеш какво търсиш! Всички хора, които си убил, всички трупове, които си… нахвърлял тук, за какво ти послужиха? Всичко това е било безсмислено! Приличаш на някое хлапе, което подбутва с пръчка нещо умряло…