— Млъкни! — От устата му се разхвърчаха слюнки.
— Знаеш ли поне колко човешки живота си погубил напразно? — изкрещях аз — И за какво?! За някакви си снимки. Мислиш ли, че те ще ти разкрият нещо?
— Да! Една перфектна снимка и ще разбера! — изкриви устни той. — Ти си същият като Либерман, не виждаш нищо друго, освен мъртвото месо. Но има нещо по-велико от това! Аз съм по-велик от това! Животът има два полюса — включено и изключено. Гледах хората в очите и наблюдавах как той ги напуска, също като да загасиш лампата. И къде отива той? Нещо се случва в онзи момент! Виждал съм го с очите си!
Звучеше отчаяно. И в този момент осъзнах, че той наистина е отчаян. Точно в това беше проблемът. Бяхме сбъркали кой е убиецът, но за всичко друго Джейкъбсън е била съвсем права. Кайл бе обсебен от мисълта за собствената си смърт. Не, не обсебен.
Беше ужасен от тази мисъл.
— Как е ръката ти, Кайл? — попитах аз. — Предполагам, че само се преструваше, че си се убол на иглата. Том мислеше, че ти прави услуга, като те помоли да помогнеш на Самър, но ти само се мотаеше наоколо и чакаше да видиш как някой от нас ще се убоде, нали? Какво стана тогава, да не би да си изпусна нервите?
— Млъкни!
— Въпросът е защо пребледня така, ако само се преструваше, че си се убол? Защото те попитах за ваксините, нали? До този момент не ти бе хрумвало, че можеш да се заразиш от някоя от жертвите си, нали?
— Млъкни ти казах!
— Ноа Харпър е бил заразен с хепатит C. Знаеше ли това, Кайл?
— Лъжеш!
— Истина е. Трябваше да се съгласиш да започнеш лечение. Имаше открита рана, по ръкавицата ти имаше толкова кръв. Но ти не възнамеряваше да се задържиш тук още дълго, нали? Много по-лесно е да си заровиш главата в пясъка, отколкото да приемеш факта, че си се заразил от една от собствените си жертви.
Лицето му пребледня още повече. Той изви глава към масажната стая.
— За последен път ти казвам, влизай веднага!
Нямах никакво намерение да го правя. С всяка изминала минута помощта приближаваше. А при вида на бледността и затрудненото му дишане, се запитах още нещо. Защо бе предпочел да се скрие и да рискува живота си, когато спокойно можеше да избяга, докато ние се занимавахме с Йорк? Може би по същата причина, поради която не бе убил Сам. По същата причина, поради която все още не бе удушил Гарднър и не се бе нахвърлил върху мен.
Просто не беше в състояние.
— Май доста си пострадал при катастрофата — казах аз, сякаш между другото.
Той ме изгледа тревожно, дишайки тежко и неравномерно.
— Видях волана на линейката. Направо се е забил в ребрата ти. Знаеш ли, че това е една от най-честите причини за смърт при катастрофа? При счупването ребрата пробиват белия дроб. Или сърцето. Колко пъти си виждал подобни наранявания в моргата?
— Млъкни!
— Ами острата болка, която те пробожда всеки път, когато си поемаш дъх? Това е заради счупените ти ребра, които разкъсват белите ти дробове. Трудно ти е да дишаш, нали? И ще става още по-трудно, защото в момента дробовете ти се пълнят с кръв. Ти умираш, Кайл.
— МЛЪКНИ, МАМКА ТИ! — изкрещя той.
— Ако не ми вярваш, виж сам — предложих аз и му посочих счупеното огледало. — Виждаш ли колко си пребледнял? Това е защото имаш вътрешен кръвоизлив. Ако скоро не получиш медицинска помощ, или ще умреш от кръвозагуба, или ще се удавиш в собствената си кръв.
Той впери поглед в счупеното огледало и размърда устни. Нямах представа колко сериозно е наранен в действителност, просто давах храна на въображението му. За самовлюбен човек като Кайл това беше достатъчно.
Той почти бе забравил за Гарднър. Агентът премигваше и постепенно идваше в съзнание. Видях, че леко се раздвижи, като че ли за да провери колко силно го стискаше нападателят му. Не сега. Моля те, не мърдай.
— Предай се — продължих бързо да го увещавам.
— Предупреждавам те…
— Спаси живота си, Кайл. Ако сега се предадеш, ще получиш необходимите медицински грижи.
Замълча за момент. За мое изумление видях, че плаче.
— Така или иначе ще ме убият.
— Няма. Нали за това са адвокатите. А съдебните процеси траят с години.
— Няма да отида в затвора!