— Значи предпочиташ да умреш?
Той преглъщаше сълзите си. Опитах се да прикрия надеждата си, когато забелязах, че напрежението по лицето му изчезна и той започна да се отпуска.
В този момент Гарднър започна да придвижва ръката си към пистолета.
Кайл обаче го видя.
— Мамка му! — изкрещя той и притисна силно гърлото на Гарднър.
Агентът изпъшка и се задави, докато търсеше пипнешком пистолета. Кайл протегна свободната си ръка към оръжието. Хвърлих се към тях, макар да знаех, че няма да успея да го достигна навреме.
Тогава откъм коридора се чу шум.
Джейкъбсън стоеше на вратата с пребледняло от шок лице. Отметна бързо сакото си и посегна към пистолета си.
— Остави го! — изкрещя Кайл и се изви така, че да се скрие зад тялото на Гарднър.
Тя спря, но не махна ръка от пистолета. Кайл трябваше да извие своята под доста неудобен ъгъл, за да извади докрай оръжието на Гарднър от кобура. В тишината се чуваше само тежкото му дишане. Гарднър вече не мърдаше. Беше увиснал на ръката на Кайл като чувал, лицето му бе потъмняло.
Кайл облиза устни, докато гледаше към пистолета на Джейкъбсън.
— Махни си ръката от пистолета и пусни Гарднър! — нареди тя, но въпреки заповедническия й тон гласът й потреперваше.
Кайл усети това. Адреналинът му бе влял нови сили. На кръглото му като месечина лице се изписа усмивка. Сега отново той контролираше положението и това му доставяше удоволствие.
— О, не. Ти ще трябва да оставиш пистолета.
— Няма да стане. Давам ти последна възможност…
— Ш-ш-шт… — каза той и той наклони глава към Гарднър все едно се ослушваше. — Пулсът на партньора ти почти не се усеща. Става все по-слаб… и по-слаб… и по-слаб.
— Ако го убиеш, няма какво да ме спре да те застрелям.
Самодоволното изражение на Кайл изчезна. Розовият му език отново се показа и навлажни устните.
— Да сключим сделка… — започна той, но в този момент над главите ни се чу тропот от стъпки.
Очите на Кайл се разшириха, Джейкъбсън се разсея за миг, той извади пистолета от кобура на Гарднър и стреля.
Видях как Джейкъбсън залитна, но тя също бе успяла да извади пистолета си. Кайл пусна Гарднър, който се строполи на земята, после се чуха още два изстрела. Огледалото до главата ми се пръсна и около мен се посипаха стъкълца. Пистолетът на Кайл изтрополи и той се свлече на пода като кукла, чиито конци са били прерязани.
За втори път този следобед ушите ми пищяха от изстрелите в затвореното пространство. Спуснах се към Джейкъбсън. Тя се бе облегнала на стената, но продължаваше да държи пистолета насочен към Кайл. Лицето й беше бяло като тебешир и силно контрастираше с тъмното петно в лявата част на сакото й, което ставаше все по-голямо и по-голямо.
Тя премигна.
— Аз… май…
— Седни. Не се опитвай да говориш.
Хвърлих бърз поглед към Гарднър, който лежеше неподвижно, и разтворих сакото й. Не можех да преценя дали той диша, но в момента състоянието на Джейкъбсън беше по-тревожно. Ако куршумът бе уцелил артерията й, тя можеше да умре от кръвозагуба за броени секунди. Чувах стъпките по стълбите и коридора, но не можех да им обърна внимание. Отгърнах сакото и затаих дъх, като видях колко бързо се просмукваше с кръв бялата й блуза. В този момент агентите нахлуха през вратата и помещението се изпълни с викове.
— Бързо, трябва… — започнах аз, но някой ме изтегли настрани и ме хвърли по лице на пода.
Какво, за бога… Опитах се да се изправя, но някой ме блъсна силно в гърба.
— Долу! — изкрещя глас.
Аз на свой ред изкрещях, че няма време, но никой не ме слушаше. От позицията, в която се намирах, виждах само краката им.
Стори ми си, че измина цяла вечност, преди да ме разпознаят и да ми позволят да стана. Бях така ядосан, че избутах човека, който се опита да ми помогне да се изправя. Няколко души бяха клекнали около Гарднър, който бе сложен да лежи на една страна. Все още беше в безсъзнание, но видях, че диша. Обърнах се към Джейкъбсън — двама агенти й оказваха първа помощ. Бяха свалили блузата й, за да стигнат до раната между врата и рамото й. Белият й спортен сутиен бе обагрен в аленочервено. Кръвта бе толкова много, че раната не се виждаше.
— Аз съм лекар, оставете ме да й помогна — казах аз и клекнах до нея.
Зениците на Джейкъбсън бяха разширени от шока. Сивите й очи изглеждаха уплашени.