Гарднър беше махнал маската от лицето си, може би в знак на уважение към новодошлия, който също не носеше маска.
— Професор Ървинг, мисля, че с Том Либерман не се познавате.
Мъжът се усмихна на Том.
— Досега пътищата ни не са се срещали. Ще ме извините, че няма да ви подам ръка — заяви той и с театрален жест вдигна облечените си в ръкавици ръце.
— Професор Ървинг е специалист в създаването на профили на престъпници. Работили сме заедно по няколко разследвания — обясни Гарднър. — Искаме да разгледаме случая и от гледна точка на психологията.
Ървинг се усмихна, сякаш го надценяваха.
— Всъщност предпочитам да ме наричат „специалист по поведенческите науки“. Но ми се ще да издребнявам относно титлата си.
Ти вече го направи. Казах си, че не трябва да оставям лошото ми настроение да повлияе на преценката ми за него.
Том се усмихна изключително любезно и все пак някак хладно.
— Радвам се да се запознаем, професор Ървинг. Да ви представя моя приятел и колега доктор Хънтър — добави той, тъй като Гарднър бе пропуснал да го направи.
Ървинг ми кимна любезно, но бе съвсем ясно, че за него аз не бях от значение. Вече бе насочил вниманието си към Джейкъбсън и усмивката му стана по-широка.
— Извинявайте, не чух името ви.
— Даян Джейкъбсън.
Изглеждаше доста развълнувана, от предишното й хладно държание почти нямаше следа.
— За мен е чест да се запозная с вас, професор Ървинг. Чела съм много от трудовете ви.
По лицето му се разля още по-широка усмивка. Не можех да не забележа колко неестествено равни и бели са зъбите му.
— Надявам се прочетеното да ви е харесало. И моля, наричайте ме Алекс.
— Даян е специализирала психология, преди да започне да работи в Бюрото за разследване — обади се Гарднър.
Психологът вдигна вежди.
— Наистина ли? Значи трябва много да внимавам да не сбъркам нещо.
Оставаше само да я потупа по главата. После насочи поглед към трупа и усмивката изчезна от лицето му, а на нейно място се изписа неудоволствие.
— Май е имал и по-добри дни — заяви той и сбърчи нос. — Може ли да ми донесете още малко от ментоловия вазелин?
Молбата не бе насочена към конкретен човек, но един от криминалистите, жена, излезе неохотно, за да го донесе. Ървинг допря длани като за молитва и внимателно изслуша Гарднър, който му обясняваше какво знаят до момента. Когато му донесоха ментоловия вазелин, психологът го взе, без да благодари, нанесе дебел слой над горната си устна и върна бурканчето на жената.
Отначало тя го погледна учудено, после го взе.
— На вашите услуги.
Ървинг не даде с нищо да се разбере дали е доловил сарказма в думите й. Том ме погледна и се подсмихна, докато се навеждаше да извади нещо от куфарчето си, после отново насочи вниманието си към трупа.
— Ще ви помоля да изчакате, докато приключа — каза Ървинг, без да погледне към Том, като че ли се разбираше от само себе си, че всички трябва да се съобразяват с желанията му.
В погледа на Том проблесна раздразнение и си помислих, че ще отвърне нещо. Преди да успее обаче, по лицето му пробягна спазъм, който почти веднага изчезна. Ако не беше бледността му, щях да реша, че ми се е сторило.
— Ще изляза малко на чист въздух, тук е ужасно горещо.
Отправи се към вратата с несигурна стъпка. Понечих да тръгна след него, но той поклати глава и ме спря.
— Няма нужда да идваш. Можеш да започнеш да правиш снимки, след като професор Ървинг приключи. Ще отида да пийна малко вода.
Обзе ме тревога, докато го наблюдавах как се отдалечава, но беше съвсем ясно, че не иска да се суетят около него. Изглежда, никой друг не бе забелязал, че нещо не е наред, защото в онзи момент Том стоеше с лице към мен и Ървинг, а психологът не му обърна внимание.
Гарднър продължи да говори, а Ървинг подпря брадичката си с ръка и впери поглед в трупа на масата. Когато агентът приключи, той продължи да стои неподвижно и мълчаливо, в поза на дълбок размисъл. Ключовата дума тук определено бе поза. Все пак си казах, че не бива да го съдя прекалено строго.
— Нали си давате сметка, че става въпрос за сериен убиец? — проговори той най-после.
Изглежда, тези думи засегнаха Гарднър.
— Това още не е сигурно.
Ървинг се усмихна снизходително.
— Напротив, сигурно е. Вижте как е нагласено тялото, като на изложба. Убиецът е искал да го намерим точно така: гол, завързан и най-вероятно изтезаван, с лицето нагоре. Няма никакъв признак да е изпитвал срам или съжаление, не се е опитал да закрие очите му, нито го е обърнал с лицето надолу. Всичко това ясно показва, че деянието е било добре обмислено и е доставило удоволствие на извършителя. Той е бил доволен от себе си, искал е и вие да видите какво е направил.