Гарднър търпеливо изслуша Ървинг. Сигурно и той самият се бе сетил за всичко това.
— Значи според вас убиецът е мъж?
— Разбира се, че е мъж — засмя се Ървинг, все едно Гарднър се беше пошегувал. — Освен всичко друго убитият явно е бил едър мъж. Смятате ли, че една жена би била способна да се справи с него?
Ще се изненадаш, ако разбереш на какво са способни някои жени. Усетих как белегът започна да ме сърби.
— Тук имаме работа с изключително арогантен човек — продължи Ървинг. — Убиецът със сигурност е знаел, че трупът ще бъде открит веднага щом изтече периодът на наема. Дори е оставил портфейла на видно място, така че да можете веднага да идентифицирате трупа. Не, това не е случайна работа. Той тепърва ще се развихри.
Изглежда, тази перспектива му се струваше забавна.
— Може портфейлът да не принадлежи на убития — каза несигурно Гарднър.
— Разбира се, че е негов. Убиецът е действал много внимателно, надали е забравил собствения си портфейл. Бих се обзаложил, че сам се е обадил, за да резервира бунгалото. Не се е озовал тук неволно и не е убил случаен наемател. Всичко е било добре премислено и планирано. Направил е резервация на името на жертвата и след това я е довлякъл тук. Искал е мястото да е усамотено, за да може да си го измъчва на спокойствие.
— Какво ви кара да мислите, че жертвата е била измъчвана? — попита Джейкъбсън.
Проговори за първи път след снизходителното държание на Ървинг към нея. Професорът, изглежда, искрено се забавляваше.
— Иначе защо ще го завързва за масата? Той не просто го е обезвредил, а направо го е проснал тук като животно. Искал е да се забавлява колкото му сърце желае. Предполагам, че не е възможно да се установи наличие на сперма или следи от сексуално насилие?
Трябваше ми известно време, за да осъзная, че въпросът е насочен към мен.
— Не, трупът е прекалено разложен.
— Жалко — въздъхна той така разочаровано, сякаш бе пропуснал покана за вечеря. — Въпреки това, ако се съди по количеството кръв по пода, раните са били нанесени, докато жертвата е била още жива. А и нараняванията по гениталиите са твърде показателни.
— Не е задължително — отвърнах механично аз. — Мухите месарки снасят яйцата си във всички отверстия на тялото, включително и в гениталиите. Наличието им не означава непременно, че на това място е имало рана. За окончателно заключение е нужен цялостен преглед.
— Наистина ли? — усмивката на Ървинг застина на устните му. — Но нали ще признаете, че кръвта не се е появила просто така? Или смятате, че това под масата е разлято кафе?
— Исках да кажа, че… — започнах аз, но Ървинг вече не ме слушаше.
Затворих уста и млъкнах, а той насочи вниманието си към Гарднър и Джейкъбсън.
— Както казах преди малко, жертвата е била съблечена и завързана за масата, а и най-вероятно — измъчвана. Въпросът е дали раните са били нанесени вследствие на гняв след половия акт, или са резултат от сексуално безсилие. С други думи, дали травмите са резултат от това, че го е вдигнал, или от това, че не е успял?
Думите му бяха посрещнати с пълно мълчание. Дори криминалистите бяха прекратили работата си и го слушаха.
— Значи смятате, че мотивът за убийството е сексуален? — попита след малко Джейкъбсън.
Ървинг се престори на изненадан. Ставаше ми все по-неприятен.
— Съжалявам, но предположих, че това е съвсем ясно, поради факта че жертвата е съблечена и оставена гола. Ето защо нанесените рани са толкова важни. Тук имаме работа с човек, който или отрича сексуалната си ориентация, или не може да се примири с нея и насочва гнева, който изпитва към себе си, към жертвата. Във всеки случай, става въпрос за прикрит хомосексуалист. Възможно е да е женен и да е важна фигура в обществото. Вероятно е мъж, който обича да се хвали със завоеванията си сред нежния пол. Това престъпление е извършено от човек, който мрази себе си и е превърнал тази омраза в насилие срещу жертвите си.
Лицето на Джейкъбсън беше съвсем безизразно.
— Вие казахте, че убиецът се гордее с постъпката си. Че по нищо не личи да изпитва срам или съжаление.