— Да, това е така по отношение на самия акт на убийство. Той се бие по гърдите и се опитва да убеди всички, включително и себе си, че е голяма работа. Но причината, поради която е извършил убийството, е съвсем друга. Именно от нея се срамува той.
— Може да има и други причини да е съблякъл жертвата — заяви Джейкъбсън. — Може да го е направил, за да я унижи, или за да упражни контрол върху нея.
— За каквото и да става въпрос, контролът най-често е свързан със сексуален акт — каза Ървинг, продължавайки да се усмихва, но като че ли вече насила. — Хомосексуални серийни убийци се срещат рядко, но въпреки това съществуват. И от видяното тук стигам до извода, че имаме работа с точно такъв човек.
Джейкъбсън нямаше намерение да се предава лесно.
— Не знаем достатъчно за мотивите за убийството, за да…
— Извинявайте, вие имате ли опит в разследването на серийни убийства? — Усмивката на Ървинг беше станала ледена.
— Не, но…
— Тогава предлагам да не ни занимавате повече с научнопопулярна психология.
Вече дори не се преструваше, че се усмихва. Джейкъбсън не реагира, но червените петна, които избиха по бузите й, я издаваха. Стана ми жал за нея. Не заслужаваше това въпреки дръзкото си държание.
Настъпи неловко мълчание.
— А какво ще кажете за жертвата? — наруши го Гарднър. — Смятате ли, че се е познавала с убиеца?
— Може да са се познавали, а може и да не.
Изглежда, Ървинг вече беше загубил интерес към случая. Започна да подръпва яката на ризата си, пълното му лице беше зачервено, а по челото му бе избила пот. След отварянето на прозорците вътре бе станало малко по-хладно, но въпреки това жегата беше непоносима.
— Приключих тук. Ще ми трябват копия от съдебномедицинските доклади, снимки и всякаква друга информация, която откриете за жертвата.
При тези думи той се обърна към Джейкъбсън и я дари с усмивка, която според неговите представи беше очарователна.
— Съжалявам за различията ни по въпроса. Може някой път да излезем да пийнем нещо и да ги обсъдим по-подробно.
Джейкъбсън не отговори, но по погледа й личеше, че Ървинг не трябва да храни особени надежди. Опитът му да я очарова беше чиста загуба на време.
След като Ървинг си тръгна, атмосферата в малкото бунгало стана много по-спокойна. Наведох се да извадя фотоапарата от куфарчето на Том. Имахме желязно правило да правим наши собствени снимки на трупа, а да не разчитаме на тези от криминалистите. Тъкмо щях да започна, когато един от тях извика:
— Мисля, че открих нещо.
Беше едрият мъж, с когото бяхме разговаряли по-рано. Бе коленичил пред дивана и се опитваше да достигне нещо под него. Извади някакъв малък сив цилиндър и го задържа необичайно нежно в покритата си в ръкавица ръка.
— Какво е това? — попита Гарднър и отиде при него.
— Прилича ми на кутийка от филм — отвърна той, задъхан от физическото усилие. — За 35-милиметров фотоапарат. Сигурно се е изтърколила.
Погледнах фотоапарата, който държах в ръката си: беше дигитален, какъвто използват повечето криминалисти в наши ДНИ.
— Още ли има хора, които използват филми? — попита жената, която бе донесла вазелина на Ървинг.
— Само най-заклетите маниаци — отвърна едрият мъж. — Имам един братовчед, който е луд по тях.
— Да не би и той да си пада по еротична фотография като теб, Джери?
Всички избухнаха в смях. Само Гарднър остана напълно сериозен.
— Има ли нещо вътре?
Едрият мъж отвори капачето.
— Нищо, само въздух. Я, чакайте малко…
Повдигна блестящия цилиндър към светлината и примижа.
— Е, какво има? — не издържа Гарднър.
Видях, че Джери се усмихва, въпреки че носеше маска на лицето си. Той леко разклати цилиндърчето.
— Не мога да ви предложа снимки, но какво ще кажете за един чудесен пръстов отпечатък?
Слънцето вече залязваше, когато двамата с Том поехме обратно към Ноксвил. Пътят се виеше между стръмните, покрити с гори хълмове, които спираха светлината и затъмняваха наоколо, макар че небето над нас все още синееше. После нощта ни обгърна и Том включи фаровете.
— Мълчалив си — отбеляза той след известно време.
— Просто се замислих.
— И аз така предположих.
С облекчение забелязах, че когато се върна в бунгалото, Том изглеждаше много по-добре. Снимахме и скицирахме позицията, в която бе открит трупът, след което взехме тъканни проби. След като анализираме аминокиселините и летливите мастни киселини, освободени при разлагането на клетките, щяхме да определим времето на смъртта с точност до дванайсет часа. В момента всички данни сочеха, че жертвата е била убита преди шест или дори седем дни. Въпреки това според информацията, която имахме от Гарднър, бунгалото е било наето само преди пет дни. Нещо не беше наред и въпреки че бях загубил голяма част от самоувереността си, едно нещо знаех със сигурност.