Природата никога не лъже.
Усетих, че Том очаква от мен някакъв отговор.
— Май не блеснах с професионализъм в бунгалото, нали?
— Не бъди прекалено строг към себе си. Всеки прави грешки.
— Не и такива като моята. Изглеждах като някой новак. Не мислех трезво.
— Стига, Дейвид, нищо страшно не се е случило. Освен това, в крайна сметка може да се окажеш прав. Нещо не е наред с времето на смъртта. Може би жертвата е била убита преди това и после е била закарана в бунгалото. Възможно е тялото да е било завързано за масата, за да си помислим, че убийството е било извършено там.
Много ми се искаше да вярвам в това, но ми се струваше твърде невероятно.
— Това означава, че всичко в бунгалото е постановка, включително и кръвта под масата. Ако убиецът е достатъчно умен, за да инсценира нещата така убедително, значи е наясно, че няма да успее да ни заблуди задълго. Тогава какъв е смисълът от всичко това?
Том нямаше отговор. Пътят се виеше сред смълчаните гори, фаровете осветяваха голите клони на дърветата.
— Какво мислиш за теорията на Ървинг? — попита ме той след малко.
— За това, че убийството е извършено от сериен убиец, или че мотивът е сексуален?
— И за двете.
— Може да е прав, че си имаме работа със сериен убиец — отвърнах аз. Повечето убийци се опитват да прикрият извършеното от тях, като скрият трупа, а не го оставят на показ. Това, което видяхме, говореше за съвсем различен тип убиец, със съвсем други намерения.
— А какво ще кажеш за останалото?
— Не знам. Сигурен съм, че Ървинг си разбира от работата, но… — Свих рамене. — Струва ми се, че някои от заключенията му бяха прибързани. Като че ли виждаше това, което му се искаше, а не онова, което реално бе пред очите му.
— Хората, които не разбират от нашата работа, биха казали същото и за нас.
— Нашата работа се основава на неоспорими доказателства. А според мен заключенията на Ървинг се основаваха на предположения.
— Да не искаш да кажеш, че ти никога не се осланяш на интуицията си?
— Не, но не оставям интуицията да вземе връх над фактите. Ти също не би го направил.
Том се усмихна.
— Защо ми се струва, че с теб вече сме водили подобен разговор? Разбира се, не твърдя, че трябва да разчитаме прекалено много на интуицията си, но ако я използваме разумно, тя би ни била от голяма полза. Мозъкът е много странен орган, който понякога прави връзки, които не можем съзнателно да проследим. Ти имаш силна интуиция, Дейвид. Трябва повече да й се осланяш.
След грешката, която бях допуснал в бунгалото, това беше последното нещо, което смятах да направя. Не ми се искаше обаче аз да ставам предмет на разговора.
— Целият подход на Ървинг беше субективен. Като че ли много му се искаше убиецът да се окаже прикрит хомосексуалист — би се получила екстра сензация. Имах чувството, че вече подготвя следващата си статия.
Том се засмя.
— По-скоро следващата си книга. Преди няколко години една от книгите му стана бестселър и оттогава той се появява във всички телевизионни програми, които могат да си позволят да му платят хонорара. Непрекъснато се бута под светлините на прожекторите, но трябва да му се признае, че някои от резултатите му са много добри.
— И предполагам, че широката общественост е чула само за тях.
Том извърна глава към мен, светлината от фаровете се отрази в стъклата на очилата му.
— Говориш като истински циник.
— Просто съм уморен. Не ми обръщай внимание.
Том отново насочи вниманието си към пътя. Досетих се какъв въпрос ще последва.
— Знам, че не е моя работа, но какво стана с момичето, с което излизаше? Май се казваше Джени. Не ми се искаше да я споменавам по-рано, но…
— Всичко свърши.
Думите ми прозвучаха така, сякаш ставаше дума за нещо безвъзвратно, което не беше съвсем вярно.