Выбрать главу

Откакто бях пристигнал тук, вечер не правех нищо друго.

Докато се качвах към стаята си, се сетих, че бях обещал да изляза тази вечер. Погледнах часовника си и установих, че имам по-малко от половин час, преди Пол да дойде да ме вземе.

Отпуснах се с въздишка на леглото. Никак не ми се излизаше. Бях загубил навика да общувам с други хора и последното, което исках, бе да водя любезни повърхностни разговори с непознати. Помислих дали да не се обадя на Пол и да скалъпя някакво извинение. Проблемът беше, че не се сещах за никакво оправдание. Освен това би било невъзпитано да откажа поканата в последния момент.

Хайде, Хънтър, стегни се. Може пък случайно да прекараш приятно. Неохотно се надигнах от леглото. Ако побързах, може би щях да имам достатъчно време да взема душ. Съблякох се, влязох в банята и пуснах душа докрай. Белегът на стомаха ми изглеждаше странен и чужд, все едно не беше част от моето тяло. Не обичах да го докосвам, въпреки че грозната розова ивица вече не беше болезнена. Предполагам, че с времето щях да свикна с тази гледка, но засега тя все още ме притесняваше.

Обърнах лице към горещата струя вода, вдишах дълбоко плажния въздух и се опитах да прогоня внезапно нахлулите в съзнанието ми образи. Дръжката на ножа стърчи между ребрата ми, горещата, лепкава кръв се стича около мен, докато лежа на черно-белите плочки… Разтърсих глава като куче, за да прогоня неканените спомени. Бях късметлия. Грейс Стракън беше една от най-красивите жени, които някога бях срещал, а също и от най-опасните: бе причинила смъртта на поне половин дузина души. Ако Джени не ме бе открила навреме, и аз щях да бъда прибавен към сметката й. Трябваше да съм благодарен, че съм жив, но въпреки това ми беше трудно да преодолея случилото се.

Особено като се има предвид, че Грейс все още бе на свобода.

От полицията ме увериха, че е въпрос на време да я открият и арестуват, че тя е твърде нестабилна психически и няма да остане дълго на свобода. Но Грейс беше богата и напълно обсебена от ирационалното желание за мъст. Нямаше да се предаде лесно. Освен това отмъщението й не беше насочено само към мен. Вече се бе опитала да убие една млада майка и малката й дъщеря, които бяха спасени с цената на живота на друг човек. Сега Елън и Ана Маклауд живееха под чужди имена, под полицейска закрила. Макар че бяха по-трудни за откриване от един антрополог, чието име фигурираше в телефонния указател, никой от нас нямаше да се чувства в безопасност, докато не заловяха Грейс.

Не беше никак лесно да се живее с тази мисъл; не и когато носех по тялото си белезите, които непрекъснато ми напомняха, че тя почти бе постигнала целта си.

Пуснах горещата вода докрай с надеждата тя да отмие мрачните ми мисли. След това се търках силно с хавлията, докато кожата ми пламна. Облякох се и бързо слязох във фоайето на хотела. Чувствах се доста по-добре след горещия душ, но все още нямах особено желание за излизане. Пол седеше на един диван и усърдно пишеше в тефтерчето си, докато ме чакаше.

— Извинявай, че закъснях, отдавна ли ме чакаш? — попитах аз.

Той се изправи и прибра бележника в задния джоб на панталона си.

— Току-що дойдох. Сам е в колата.

Беше паркирал точно срещу хотела. На предната седалка седеше хубава жена на около трийсет години, с дълга, светлоруса коса. Докато се намествах на задната седалка, тя се обърна да ме поздрави. Ръцете й лежаха върху издутия корем.

— Здрасти, Дейвид, радвам се да те видя отново.

— Аз също — отвърнах съвсем искрено.

Има хора, с които мигновено се чувстваш комфортно, и Сам беше един от тях. Имах чувството, че я познавам от години.

— Как си?

— Ами гърбът ме боли, краката — също, а за останалото да не ти разправям. Но като изключим това, няма от какво да се оплача — каза тя и се усмихна искрено.

Сам беше щастливка, бременността не й създаваше никакви проблеми. Направо пращеше от здраве и беше ясно, че въпреки всички малки неудобства бременността я изпълва с радост.

— Бебето е доста палаво напоследък — обади се Пол, запали колата и се вля в движещия се трафик. — Непрекъснато повтарям на Сам, че това е сигурен признак, че ще е момиче, но тя не ми вярва.

И двамата с Пол не бяха пожелали да им кажат какъв е полът на бебето. Сам твърдеше, че иначе няма да е изненада.

— Момичетата не са така буйни. Сигурна съм, че ще е момче.

— Обзалагам се на каса бира, че грешиш.

— На каса бира? Нищо друго ли не ти дойде наум? — възкликна тя и се обърна към мен за подкрепа. — Кажи, Дейвид, може ли да се обзалага на такова нещо с една бременна жена?