Тежката врата се затвори зад гърба му.
Том наруши настъпилата тишина:
— Мисля, че няма да липсва на никой от нас… Съжалявам, Кайл, не исках да ти създам неприятности.
Младият мъж се усмихна, но бузите му все още горяха.
— Няма нищо. Но доктор Хикс е прав, наистина трябва да…
Преди още да успее да довърши, вратата шумно се отвори.
За момент реших, че Хикс се е върнал, но вместо патолога в залата се появи една забързана млада жена.
Предположих, че това е студентката, за която Том бе споменал, че ще дойде да ни помага. Беше на двайсет и една-две години и носеше избеляла розова фланелка и износени панталони с огромни джобове, доста поизпънати от едрата й фигура. Изрусената й коса беше прибрана с помощта на диадема на червени и бели точки, а кръглите очила придаваха на лицето й добродушно и малко стреснато изражение. Всичко това трябваше да е в пълен контраст с металните обици по ушите, носа и веждите й, но не беше. След като човек преодолееше първоначалната си изненада, установяваше, че всички тези украшения й отиват.
Тя заговори забързано, преди още да успее да затвори вратата:
— Господи, не мога да повярвам, че закъснях! Излязох много рано, за да имам време да се отбия във Фермата и да видя какво става с проекта, по който работя, и след това напълно загубих представа за времето. Наистина съжалявам, доктор Либерман.
— Е, важното е, че вече си тук — отвърна Том. — Самър, запознай се с Дейвид Хънтър. Той е англичанин, но вината за това не е негова. А това е Кайл. Той удържаше положението тук, докато дойдеш.
По лицето на Кайл се появи замечтана усмивка.
— Приятно ми е да се запознаем.
— Здрасти — усмихна се лъчезарно Самър и разкри металната шина на зъбите си.
Погледна към трупа по-скоро с интерес, отколкото с отвращение. За повечето хора това би било ужасна гледка, но работата във Фермата подготвя студентите за жестоката действителност.
— Изпуснах ли нещо?
— Не, той си е все така мъртъв — успокои я Том. — Знаеш къде е съблекалнята, възползвай се, ако искаш.
— Разбира се. — Самър се обърна, при което без да иска закачи с чантата си поставката с инструментите. — Извинявайте — каза тя и успя да я задържи, преди да е паднала на земята, след което изчезна през вратата.
В залата за аутопсии отново настъпи тишина.
— Самър е нашата специализантка. Същинска фурия е — отбеляза Том с лека усмивка.
— Забелязах — отвърнах аз.
Кайл все още стоеше вперил поглед във вратата, сякаш го бе поразил гръм. Том ме погледна многозначително и се прокашля:
— Пробите, Кайл.
— Какво? — стресна се помощникът. Явно съвсем беше забравил за присъствието ни.
— Щеше да ги опаковаш и да ги изпратиш в лабораторията.
— Да, разбира се, няма проблем.
Кайл хвърли още един, изпълнен с надежда поглед към вратата, взе пробите и излезе.
— Мисля, че нашата Самър си намери нов обожател — подхвърли иронично Том.
Обърна се отново към масата и изведнъж лицето му се сгърчи от болка. Постави ръка върху гърдите си, като че ли не му достигаше въздух.
— Добре ли си? — попитах аз.
— Нищо ми няма. Хикс може да докара киселини на всеки.
Цветът на лицето му обаче никак не ми хареса.
Протегна се към поставката с инструменти и изпъшка от болка.
— Том…
— По дяволите, добре съм! — вдигна ръка, сякаш искаше да ме възпре да не се доближа до него, после добави извинително: — Добре съм, наистина.
Изобщо не му повярвах.
— На крак си от рано сутринта. Защо не си починеш малко?
— Защото нямам време — отвърна той е раздразнение. — Обещах на Дан да му дам предварителния доклад възможно най-бързо.
— Той ще си получи доклада. Със Самър ще отстраним докрай меките тъкани.
Том кимна неохотно.
— Добре, само за няколко минути…
Наблюдавах го, докато излизаше от залата, изненадан от немощния му вид. По принцип не беше особено едър, но сега като че ли съвсем се беше стопил. Остарява. Просто житейско правило, което въпреки това не ми беше лесно да приема.
Дискът в CD-плейъра отдавна се бе извъртял и в залата цареше тишина. Някъде отвън чух да звъни телефон. Никой не го вдигна и накрая той спря.
Отново насочих вниманието си към човешките останки. Скелетът бе почти изцяло изчистен от меките тъкани, а каквото оставаше, трябваше да се махне чрез сваряване в специален препарат. Тъй като не беше особено практично да се накисва целият скелет във ваната, трябваше да извърша още една зловеща процедура.