— Какво?
— Нищо — отвърна той и се ухили.
Том се беше обадил предварително в моргата, за да ги предупреди за пристигането на ковчега. Тялото трябваше да бъде занесено в друга зала, различна от тази, в която се намираше трупът от бунгалото, за да се избегне смесването на пробите от двете тела. Самата възможност за такова нещо би създала истински хаос с уликите, когато убиецът бъде изправен пред съда.
Ако успеехме да го изправим пред съда.
Когато пристигнахме, Кайл беше в коридора и разговаряше с други двама помощници. Остави ги и ни заведе в залата, която беше подготвил, като през цялото време поглеждаше през рамо, сякаш се надяваше да се появи и някой друг. Много се разочарова, когато разбра, че не очакваме никого.
— Самър ще дойде ли днес?
Опитваше се да звучи някак небрежно, но напразно.
— Предполагам, че ще намине по-късно — отвърна Том.
— Чудесно. Попитах просто така.
Том запази пълно спокойствие, докато Кайл напусна залата.
— Сигурно е от пролетта — заяви той с усмивка. — Хормоните започват да се обаждат.
Точно бяхме облекли хирургическите дрехи и гумените престилки, когато донесоха ковчега от „Стийпъл Хил“. За транспортирането го бяха поставили в алуминиев контейнер, също като руските матрьошки. Първо трябваше да се направят снимки на трупа, затова Кайл закара ковчега с количка до рентгеновия кабинет.
— Имате ли нужда от помощ? — попита той.
— Не, благодаря, ще се справим.
— Том… — обадих се аз.
За да могат да ги снимат, останките трябваше да бъдат извадени от ковчега. Поради разлагането трупът вече не беше толкова тежък, но въпреки това не исках Том да се напряга.
Той въздъхна отчаяно, явно прочел мислите ми.
— Ще изчакаме да дойде Самър. И без това причинихме достатъчно неприятности на Кайл.
— Няма проблем. Мартин и Джейсън ще ме покрият — каза оживено Кайл, като чу името на Самър. — Освен това доктор Хикс отсъства в момента — добави той с плаха усмивка.
Том неохотно отстъпи.
— Добре тогава. След като направим снимките, помогни на Дейвид да вдигне трупа.
В този момент телефонът му иззвъня. Той го извади и погледна дисплея.
— Трябва да се обадя, Дан е.
Том излезе в коридора, а ние с Кайл отворихме закопчалките, които придържаха алуминиевия капак.
— Значи си англичанин, така ли? — попита той. — От Лондон ли си?
— Да.
— Еха! И как е в Европа?
Зачудих се какво да отговоря, като междувременно се мъчех да отворя една от закопчалките.
— Зависи от страната.
— Така ли? Много ми се иска един ден да отида. Да видя Айфеловата кула и други подобни неща. Пътувал съм доста из Щатите, но винаги ми се е искало да отида в чужбина.
— Непременно трябва да го направиш.
— Няма да стане с парите, които печеля — отвърна той тъжно. — И Самър ли ще стане съдебномедицински антрополог като доктор Либерман?
— Доколкото знам, така възнамерява.
Беше съсредоточил цялото си внимание върху закопчалките и се опитваше да изглежда напълно безразличен.
— Това означава ли, че ще остане в Тенеси?
— По-добре попитай нея.
Той ме изгледа ужасено, после бързо сведе поглед.
— О, не, не бих могъл. Аз просто, нали разбирате… чудех се.
Едва успявах да сдържа усмивката си.
— Предполагам, че ще остане тук още известно време.
— Добре.
Той кимна енергично няколко пъти и се съсредоточи върху работата си. Беше болезнено срамежлив. Нямах представа как би се отнесла Самър към него, но се надявах да събере смелост да си опита късмета.
Тъкмо се канехме да вдигнем алуминиевия капак, когато влезе Том. По изражението му разбрах, че нещо не е наред.
— Не си правете труда. Дан каза да не пипаме трупа засега. Явно Алекс Ървинг иска да го огледа на място.
— Това пък защо му е?
Можех да разбера желанието на психолога да огледа тялото на жертвата от бунгалото, но това беше положено в ковчег. Какво се надяваше да открие, като видеше трупа на живо, а не на снимка?
— Какво да ти кажа? — въздъхна ядосано Том. — Хиск и Ървинг за една-единствена сутрин. Господи, очертава се ужасен ден. Кайл, това не си го чул.
Помощникът се усмихна.
— Разбира се, сър. Мога ли да ви помогна с още нещо?
— Засега не. Ще те повикам, когато дойде Ървинг. Казаха, че няма да се забави.