— Да не искаш да кажеш, че ние си нямаме достатъчно?
— Искам да кажа, че високо ценя неговото професионално мнение — отвърна Том невъзмутимо. — Ако няма друго, да се залавяме за работа.
Хикс сви рамене и каза с пресилена любезност:
— Ами започвайте. С удоволствие ви оставям случая — промърмори той и се отправи надолу към паркираните коли.
Оставихме двамата агенти пред бунгалото, а с Том се приближихме до една сгъваема маса, на която имаше кутии с гащеризони, ръкавици, обувки и маски за еднократна употреба. Изчаках да се отдалечим достатъчно, така че останалите да не могат да ни чуят.
— Виж какво, Том, може би в крайна сметка идеята не бе добра. Ще те изчакам в колата.
— Не обръщай внимание на Хикс — усмихна се той. — Той работи в моргата на Университетския център, така че често се засичаме. Никак не му е приятно, когато трябва да ми преотстъпи случая. Отчасти заради професионална завист, но и като цяло си е пълен боклук.
Знаех, че се опитва да ме успокои, но въпреки това се чувствах некомфортно. Бях свикнал да присъствам на огледи на местопрестъплението, но ясно си давах сметка, че мястото ми не е тук.
— Не съм сигурен… — започнах аз.
— Няма никакъв проблем, Дейвид. Ще ми направиш услуга, ако останеш да ми помогнеш. Честно.
Приех думите му, но с това съмненията ми ни най-малко не изчезнаха. Знаех, че трябва да съм благодарен на Том, защото малко британски експерти имаха възможността да участват в разследване в Щатите. И все пак поради някаква причина напрежението не ме напускаше. Дори не можех да обвиня Хикс за враждебното му отношение към мен; бях се справял в далеч по-сложни ситуации. Причината беше в мен самия. В някакъв момент, през последните няколко месеца, наред с многото други неща бях загубил и вярата в собствените си способности.
Хайде, стегни се. Не можеш да изложиш Том.
Гарднър се приближи към сгъваемата маса точно в момента, в който изваждахме гащеризоните от найлоновите пликове.
— Съветвам ви да облечете гащеризоните върху бельото. Вътре е ужасно горещо.
— Не съм се събличал пред чужди хора, откакто завърших училище — изсумтя Том. — Не смятам сега да започвам.
Гарднър сви рамене.
— Да не кажеш после, че не съм те предупредил.
Не бях толкова срамежлив колкото Том, но въпреки това последвах примера му. И без това се чувствах неудобно, оставаше само да се съблека по боксерки пред погледите на всички наоколо. Освен това беше още началото на пролетта, а и слънцето вече залязваше. Колко горещо би могло да бъде в бунгалото?
Гарднър започна да рови в кутиите, докато откри бурканче с ментолов вазелин. Намаза дебел слой под носа си и подаде бурканчето на Том.
— Вземи, ще ти потрябва.
— Не, благодаря — каза Том. — Обонянието ми вече не е така чувствително, както преди.
Гарднър мълчаливо ми подаде бурканчето. Обикновено и аз не използвах ментолов вазелин. Миризмата на разлагащи се трупове ми беше също толкова позната, колкото и на Том, а след последната седмица във Фермата бях напълно привикнал към нея. Въпреки това взех бурканчето и намазах малко вазелин над горната си устна. Очите ми веднага се насълзиха от острата миризма. Поех дълбоко дъх и се опитах да поотпусна обтегнатите си нерви. Какво, по дяволите, ти става? Държиш се така, все едно ти е за първи път.
Докато чаках Том да се приготви, усещах топлите лъчи на слънцето, което озари върховете на дърветата и бавно започна да се спуска на запад. Помислих си, че независимо от това, което щеше да се случи тук, утре сутрин то отново ще изгрее.
Том дръпна ципа на гащеризона си и ми се усмихна весело.
— Да вървим да видим какво ни чака.
Нахлузихме латексовите ръкавици и тръгнахме по затревената пътека към бунгалото.
3
Гарднър спря пред затворената врата. Беше оставил сакото си при кутиите с гащеризони и си бе сложил предпазни ръкавици и обувки. В последния момент постави на лицето си бяла хирургическа маска. Забелязах, че преди да влезем, дълбоко си пое въздух.
Виждал съм човешки тела в различни стадии на разложение. Знам колко отвратителна е миризмата на гниещите трупове, дори само по нея мога да определя степента на разложение. Виждал съм почти напълно обгорели тела, както и такива, превърнали се в подобна на сапун лигава маса след продължителен престой във вода. Нито една от тези гледки не е приятна, но това е неизбежна част от работата ми и мислех, че съм привикнал към нея.