Джейкъбсън се опита да прикрие напрежението си, но то определено се усещаше. Виждах как вената на гърлото й пулсира. Наложих си да отклоня поглед и да я погледна в лицето.
— Прегледах отново снимките, намерени в къщата на Йорк — започна тя. — Правени са в момента, когато жертвите са били много близо до смъртта, може би точно в момента на настъпването й. В началото предположих, че това са просто трофеи, които Йорк е събирал. Но ако наистина е така и предвид факта, че ги е удушавал, човек би очаквал гърлото на жертвата да се вижда на снимката. Само че не е така. Ако Йорк е искал отново да преживее убиването, защо тогава не го е записал на видео? Защо е заснемал лицата на жертвите си в толкова едър план и при това с черно-бял филм?
— Може би е маниак на тема фотография — предположих аз.
— Точно така! — възкликна Джейкъбсън и се наведе напред. — Сигурно е смятал за много умно да остави отпечатъците на Уилис Декстър върху филмовата кутийка, но така е издал повече, отколкото е възнамерявал. Снимките не са били направени набързо. Според техниците от лабораторията те са били заснети на слабо осветление, без светкавица, на филм с висока светлочувствителност. За да се направи разпечатка на снимката при тези условия, се изискват големи фотографски познания и добра апаратура.
— Не намерихте ли един 35-милиметров фотоапарат в дома му? — попитах аз, спомняйки си за кутията с фотографски принадлежности.
— Снимките не са били правени с този апарат — отговори Гарднър. — Принадлежностите в къщата не са били използвани от години, така че сигурно са били на баща му. Ако се съди по снимките в къщата, Йорк старши също е бил любител фотограф.
Сетих се за избледнелите снимки на етажерката. Нещо в тях ме притесняваше, но не можех да определя какво точно.
— Все пак не разбирам защо всичко това е толкова важно — признах аз.
— Защото за Йорк снимките не са просто сувенири. Според мен те стоят в основата на всичко, което върши — заяви Джейкъбсън. — От това, което знаем за него, можем да заключим, че е страдал от мания по смъртта: произходът му, начинът, по който се отнася с телата на жертвите си, изключителният му интерес към доктор Либерман, който беше съдебномедицински антрополог. Най-важното в тези снимки е, че са правени в момента на настъпване на смъртта. Всичко това сочи едно — Йорк страда от некрофилия.
Думите й направо ме шокираха.
— Нали казахте, че мотивът за убийствата не е сексуален?
— Наистина не е. Повечето некрофили са мъже с ниско самочувствие. Те се страхуват от отхвърляне, затова им харесва мисълта, че партньорът им не може да се съпротивлява. Това обаче не важи за Йорк. Преди всичко той смята, че обществото не го дооценява. Освен това много се съмнявам, че изпитва влечение към жертвите си, независимо живи или мъртви. Мисля, че при него става по-скоро въпрос за танатофилия. Това е неестествено влечение към смъртта.
Навлизахме в твърде смущаваща територия. В слепоочията си усетих първите признаци на главоболие.
— Ако е така, защо тогава не е снимал жертвите си, след като умрат, а в момента, когато ги е убивал?
— Защото за него това не е достатъчно. Спомнете си, че най-характерното за Йорк не е некрофилията, а нарцисизмът. Той е обсебен най-вече от самия себе си. Повечето хора се страхуват от смъртта, но за такива като него мисълта за собствения им край е направо непоносима. През целия си живот е виждал смъртта навсякъде около себе си. Сега е тласкан от мисълта да я разбере.
Джейкъбсън се облегна назад с мрачно и тържествено изражение на лицето.
— Според мен това е причината, поради която убива и прави снимки на жертвите си. Егото му не може да понесе мисълта, че един ден самият той ще умре. Затова търси отговори. Да кажем, че по свой начин иска да разреши загадката на живота и смъртта. И е убеден, че ако успее да направи точната снимка, да улови мига на смъртта върху лентата, всичко ще му стане ясно.
— Но това е лудост — възкликнах аз.
— Нормалното поведение не е най-типичната черта на серийните убийци — намеси се Гарднър.
Беше напълно прав, но аз имах предвид нещо друго. Все още не съществува единно мнение за това кога свършва животът. Спрялото сърце можеше да бъде накарано да бие отново, дори и мозъчната смърт невинаги бе окончателна. Мисълта, че Йорк смята, че може да запечата на снимка точния момент на смъртта, бе някак потресаваща.