— Как сте, мис Камерън?
— Порязахте ли се?
Четвъртият джентълмен взе ветрилото от скута й и започна трескаво да й вее, при което пудрата от перуката му се разхвърча на всички страни.
Ядосана от натрапчивостта на обожателите си, Сабрина грабна ветрилото си.
— Какво правите, господа? Искате да ме убиете ли? — изсъска тя, забравила, че възпитаните млади дами произнасяха укорите си с трепереща усмивка.
Енид най-после стигна до нея и решително разбута младите мъже.
Морган слезе по стълбището и едрата му фигура в жакет с класическа кройка веднага затъмни другите мъже в залата. Вродената му елегантност омагьосваше публиката. Уили и Хонора го отведоха до дивана, питайки се как би трябвало да се държат с новия си гост. Енид стисна с такава сила ръката на Сабрина, че костите й изпукаха.
Докато Морган неумолимо се приближаваше, Сабрина се мъчеше да се пребори с обзелата я паника. Дишането й се ускори, пръстите на ръцете и краката й пулсираха. След злополуката често се будеше с писък от кошмар, в който се подпалваше, безполезните й крака се заплитаха в чаршафите, докато пламъците жадно лижеха леглото й. Но идващият към нея мъж беше по-смъртоносен и от най-страшния огън. Чувствата, които вярваше, че е погребала, си пробиха път към сърцето й. Опитвайки се да се овладее, тя скри ръце в шала си и упорито се взря в краката си.
Морган спря от другия край на дивана, без изобщо да я удостои с поглед.
— Енид, скъпа, ърл Монтгарей ме помоли да го представя. — Сабрина веднага разбра, че вуйчо Уили беше ядосан. Каква игра играеше Морган? — Той каза, че бил познат на бедния ти съпруг, който загина в планините.
Леля Хонора се скри зад ветрилото. Енид издърпа ръката си. Морган я пое през дивана и я поднесе към устните си с подигравателна елегантност.
— Милейди. — При звука на гласа му Сабрина се разтрепери неудържимо. Отличната артикулация все пак не беше в състояние да скрие лекия акцент. — Малко след като се завърнах от дълго пътуване на континента, научих за безвременната кончина на бедния Нат. Той беше прекрасен човек. Позволете да изразя най-дълбокото си съчувствие.
Сабрина неволно се възхити на братовчедка си, която прие съвсем естествено изказаните й съболезнования за никога несъществувалия съпруг.
— Благодаря, милорд. Смъртта му беше тежък удар за мен. Много любезно от ваша страна да си спомните за мен.
Филип излезе напред, желаейки да подчертае важността си в живота на Енид.
— И доколко бяхте познат със съпруга на лейди Маклауд?
Сабрина рискува един поглед към Морган и веднага си пожела да не го беше правила. Усмивката му я зашемети.
— В обичайния смисъл. Израснахме заедно в шотландските планини, предприехме дълго пътуване из Европа, следвахме в Единбърг. А с кого имам удоволствие,… сър?
Филип се изпъчи в цял ръст, макар че едва стигаше до шалчето на Морган, и закрилнически сложи ръка на рамото на Енид.
— Мистър Филип Маркъм. Годеник на лейди Маклауд.
— Бившият ми годеник — поправи го с усмивка Енид и се освободи от ръката му.
Сабрина седеше и слушаше разговора им и се чувстваше все по-зле. Вече знаеше как се чувстват децата, когато възрастните разговаряха, без да се съобразяват с присъствието им. На всичкото отгоре лицето й беше на нивото на Моргановите бедра.
Очевидно шивачът му е бил майстор в занаята си, помисли си неволно тя.
Морган помръдна коляно и устата на Сабрина пресъхна. Тя преглътна мъчително и си пожела чаша ледено шампанско.
За разлика от нея Енид намери правилното съчетание от учтивост и провокация.
— Кажете ни, милорд, колко време възнамерявате да останете в Лондон?
Морган се усмихна загадъчно.
— Само докато уредя делата си в столицата.
Той сведе поглед към Сабрина и тя се изчерви до корените на косите си.
Енид стана още по-дръзка, прекалено дръзка според Сабрина.
— Позволете да ви представя братовчедка си, мис Сабрина Камерън. Всъщност, след като и двамата произхождате от Шотландия, възможно е вече да се познавате.
Със съвсем естествено движение Морган падна на едно коляно пред дивана. Сабрина се загледа в дантелата на шалчето му, докато пръстите му обхванаха ледената й ръка и я поднесоха към съвършено оформените му устни. Тя си спомни какви удоволствия умееха да й доставят тези устни и дълбоко в сърцето й лумна алармиращ огън.
Устните му не се докоснаха до кожата и.
— Боя се, че не сме имали това удоволствие.