Твърде страхлива, за да преживее ново падане, тя затвори очи.
Морган пренесе стола до терасата и когато отново отвори очи, Сабрина забеляза, че отдавна са оставили зад себе си опасното място и се движат с впечатляваща скорост по една широка алея.
— Нямах представа, че се упражняваш в бягане на дълги разстояния — извика тя, за да заглуши тракането на колелата. — Всъщност това е доста цивилизован спорт. Но според мен не е толкова вълнуващ като опожаряването и плячкосването.
Морган не намали темпото и вземаше завоите на градинските пътища с такъв замах, че Сабрина трябваше да се вкопчи с всичка сила в страничните облегалки, за да не падне.
Гласът й отново прозвуча с упражняваната месеци наред смесица от огорчение, настойчивост и истерия.
— Ако веднага не престанеш, ще бъда принудена да те удуша с изисканото шалче на врата ти. — Тя измъкна възглавницата иззад гърба си и я размаха към носа му. — Ако си дошъл тук, за да завършиш разрушителното си дело, просто се наведи и натисни тази възглавница върху лицето ми. Тогава всичко ще свърши. И за теб, и за мен.
Морган не издържа. Той спря рязко, наведе инвалидния стол и Сабрина се изтърколи в меко легло от мъх и рохкава пръст.
Тя падна на ръце и колене. Кокът се развали, косите й нападаха по лицето и тя шумно пое въздух.
Морган заобиколи стола и застана пред нея в целия си грамаден ръст.
— Много съжалявам — заяви със сладък глас той. — Сигурно съм улучил някой камък.
Сабрина вдигна глава. Като видя пред себе си арогантно разкрачените крака, безупречно ушития панталон и излъсканите до блясък кожени обувки, тя побесня. Почувства се върната на мястото, където бе започнало всичко между тях. Сякаш оттогава не бяха минали години, а само няколко минути. Колко бързо се бяха върнали в ролите от детството!
Тя издуха няколко досадни къдрици от лицето си и изсъска:
— Ти открай време обичаш да ме виждаш коленичила пред себе си, нали, Морган Макдонъл?
Подигравателните пламъчета в очите му събудиха в сърцето й еротичните видения, които от месеци насам отчаяно се опитваше да прогони.
— Доколкото си спомням, в тази поза разкриваш особено добре талантите си.
— Мразя те! — Тя замахна слепешком към крака му и се удари болезнено.
— Много добре — прозвуча спокойният му отговор, когато тя се отпусна на колене и започна да разтрива пулсиращите си пръсти. — Това опростява нещата.
Той скръсти ръце под гърдите си, погледна надолу към жена си и се опита да скрие обърканите си чувства зад равнодушна маска. Искаше тя да го мрази. Наистина го искаше. Всяка сутрин в Макдонъл Касъл, когато се будеше със замъглено от алкохола съзнание и бученето в главата му се усилваше от спомена за обвинителните й думи, той се опитваше да си внуши, че без нея ще живее много по-добре. Ако сега успееше да й се надсмее — колко жалка изглеждаше в този момент, коленичила пред него на земята с разбъркани коси, — може би щеше да я забрави завинаги.
Ала гневното святкане на очите й му подсказа да не се надява. Гърбът й беше така силно опънат, че можеше да се счупи и при най-малкото движение. Макар че бе паднала от трона си, тя се бореше с всички сили да запази достойнството си на принцеса. Вместо съжаление сърцето му се сви от друго чувство, мъчително и опасно като двустранно наточен меч.
Не му се искаше да си признае, че твърдението на Дугъл е било вярно. Сабрина имаше нужда от него, и то много повече, отколкото тя можеше да разбере.
Той клекна насреща й.
— Не съм дошъл да те гледам как се влачиш на колене. Тук съм, защото искам да проходиш.
Сабрина отмахна косите си от лицето с трескаво движение и се отдръпна от него.
— Я не говори глупости. Нали чу какво каза доктор Монджой. Поне ти би трябвало да бъдеш наясно, че никога няма да проходя.
Морган разбра, че няма смисъл да се кара с нея. Хвана я за раменете и я изправи на крака. Когато тя се залюля и се плъзна по него като увехнал лист, той сложи ръка на талията й, опря хълбоци в ниския зид и се разкрачи, за да носи и нейната тежест.
След като месеци наред беше тормозила най-близките си хора с детински пристъпи на ярост и саркастични забележки, Сабрина не можа да понесе близостта на Морган. Топлината на силното, мускулесто тяло заплашваше да стопи ледените планини, които беше издигнала с толкова усилия. Тя се вкопчи в ръцете му, въпреки волята си се опря на него и смесицата от нежност и сила, която струеше от тялото му, я разтрепери от глава до пети.