Обидена до дън душа, тя позволи на Енид да й помогне в обличането. Братовчедка й я облече с майчинска загриженост, среса косата й, разхлаби строгия кок и преди да я предаде в ръцете на неприятеля, даже я целуна по бузата.
— Юда — изсъска Сабрина, когато след минута Морган подкара инвалидния стол към вратата, която усърдният паж държеше широко отворена.
Отмъщението дойде почти веднага: когато излязоха под ярката слънчева светлина, пред Енид застана не друг, а Раналд — нагласен с ливрея и с напудрена перука. Очевидно тя не беше очаквала, че Морган ще прости толкова страшно престъпление като това на Раналд и на всичкото отгоре ще разреши на негодника да го придружи в Лондон.
Енид побледня като смъртник, после стана пурпурно червена. Раналд зяпна смаяно закръгления й корем.
Морган прекъсна мълчанието:
— Не съм му казал, че ще става баща. Предположих, че предпочита да го чуе от вас.
Сабрина изкриви уста в усмивка, но злобното й задоволство не трая дълго. Морган я вдигна от инвалидния стол и я притисна до гърдите си, сякаш се боеше да не му избяга. Когато я настани върху кожената седалка в каретата, тя изскърца със зъби.
— Тиран!
— Разглезена хлапачка — гласеше веселият отговор.
Енид изпъна рамене, отметна глава назад и се качи в каретата, докато Морган привързваше инвалидния стол отзад. След като свърши тази работа, той се настани срещу двете жени.
— Защо не окачим на прозореца табела? — предложи Сабрина, когато каретата потегли. — „Огледът на сакатата струва половин пени.“ Може дори да издадат книга за мен.
— Я не говори глупости! — Погледът му обходи крехката й фигура от дантеленото боне до връхчетата на кадифените пантофки. — За такова представление трябва да поискаме поне два пенса.
Потисната от подигравателната му усмивка, Сабрина скръсти ръце в скута си. Когато каретата направи завой, главата на Раналд се появи зад прозорчето и Енид побърза за спусне дантелените завески.
Най-после спряха. Дори в затвореното превозно средство усетиха миризмата на реката. Отвън се чуваха весели гласове. Сабрина погледна навън и разбра, че се намираха край Тауър.
— Много подходящо място — отбеляза сухо тя. — Напомня ми за Макдонъл Касъл, но се осмелявам да твърдя, че тук е по-приятно.
— Може би предпочиташ да разгледаме лудницата в Бедлам?
— Предпочитам собственото си легло в къщата на вуйчо си.
Морган изкриви уста в усмивка.
— Колко жалко, че не изказа желанието си в началото на пътуването. Щяхме да измислим нещо.
Сабрина стисна ръце в юмруци. Този тип беше непоносим.
Когато Морган слезе и свали инвалидния стол, Сабрина изпъна рамене. Енид се направи, че не вижда протегнатата ръка на Раналд, и слезе сама от каретата, макар че привидното й равнодушие видимо се разколеба от изразителната молба в погледа му. Тя сложи ръце на корема си и угрижено сведе глава.
Морган не даде време на Сабрина да се замисли за положението на братовчедка си. Когато внимателно я настани в инвалидния стол, тя се вкопчи безпомощно в ръцете му. Покрай тях минаваха много хора. Смееха се. Оглеждаха се. Шепнеха си. Точно както се беше опасявала.
Едно червенокосо момченце принуди майка си да спре, посочи я с пръст и рече:
— Виж, мамо, красивата лейди не е добре.
Сабрина сведе глава. Поне децата бяха честни да не шепнат.
На бузите й избиха червени петна. Морган забеляза любопитните погледи и й се притече на помощ. Уви краката й с одеяло и попита с висок глас:
— Приятно ли ви е така, ваше височество?
Сабрина рязко вдигна глава. За първи път изпита истинска омраза. Как смееше да й се подиграва по този начин! Ала когато го погледна в лицето, откри в погледа му само… нежност. Отдавна беше забравила това изражение — той излъчваше доброта, съчувствие, но не и съжаление. Това не беше шега за нейна сметка, а шега между тях двамата за сметка на любопитните зяпачи.
Междувременно хората бяха започнали да я оглеждат страхопочтително и да разсъждават на глас. Може би дамата беше от някое чуждо кралско семейство, дошла да разгледа любимия им Тауър? Един възрастен джентълмен дори спря, за да обясни, че странното съоръжение на колела било вариант и доразвитие на известната носилка, носена от пажове.
Думите на благодарност заседнаха в гърлото на Сабрина. Тя възнагради Морган с благосклонна усмивка и заповеднически размаха ръка в посока към подвижния мост, за да влезе в Тауър.
Раналд тъжно изкриви лице, когато Морган подмина оръжейната, в която можеха да видят меча, с който е била отсечена главата на Ана Болейн. Енид пък въздъхна със съжаление, когато не влязоха в стаята с накитите и не можаха да се възхитят на короната на империята.