— Под вашата перфектна учтивост е скрита дива страст, милорд — изрече тихо партньорката му, затрепка с дългите си мигли под обсипаната с бисери маска и понижи гласа си до изкусителен шепот: — Може би трябваше да останем в жилището ми и да отпразнуваме вечерта в усамотение…
Морган беше дошъл на бала с намерението през тази последна нощ в Лондон да се забавлява като истински Макдонъл. Беше получил безброй покани, но бе избрал тази млада, овдовяла контеса, защото русите й коси и елегантната, дългокрака фигура бяха най-доброто противодействие на спомена за тъмната, тайнствена красота на Сабрина.
Той отказваше да погледне на тази своя стъпка като на изневяра. Още утре сутринта Сабрина щеше да постави подписа си върху официален документ и бракът им не просто щеше да приключи, а щеше да бъде заличен, сякаш не бе съществувал.
Той поднесе пръстите на партньорката си към студените си устни.
— Боя се, че имате право, милейди. Направих голяма грешка, като дойдох тук.
Той я хвана за лакътя, за да я поведе към вратата, изпращайки по дяволите предателя Раналд, когато менуетът отзвуча и оркестърът засвири прастара мелодия от Шотландия.
Морган затвори очи. Много скоро престана да чува цивилизованите звуци на арфата и виолата, а само горчиво-сладката смес от гайда и тромпет. Ев и мъжете от клана се носеха в ритъма на танца в един друг, в един чужд свят. Той отвори бързо очи и видя Раналд, който се промъкваше зад оркестъра. Много скоро разбра защо братовчед му беше помолил за тази необикновена песен.
Няколко танцьори се опитаха да намерят подходящи стъпки, но не постигнаха успех. Повечето се отправиха към бюфета. Макар да знаеше, че прави грешка, Морган се обърна да види за последен път законната си съпруга.
Тя гледаше унесено танцьорите и той откри на лицето й не очакваното ожесточение, а меланхоличния копнеж на детето, видяло съкровище, което никога няма да притежава.
Той измърмори някакво извинение пред обърканата контеса, прекоси почти празната танцова площадка под любопитните погледи на гостите и предложи ръката си на Сабрина.
Присъстващите зяпнаха смаяно, когато високият му глас отекна в залата:
— Желаете ли да танцувате с мен, милейди?
Сабрина погледна втренчено една точка на височината на хълбока му и прехапа долната си устна. Немаскираното лице разкриваше ясно чувствата й. Несигурност по отношение на онова, което той очакваше от нея. Страх, че това беше поредната му жестока шега. И предпазлива надежда, че беше станало чудо.
Морган спря да диша. Той не смееше да се надява на нищо.
Изведнъж Сабрина тръсна решително глава. Какво я е грижа за подигравките на гостите! Тя го погледна с доверие и сложи ръка върху неговата. Очите й заблестяха с нова светлина.
— За мен е чест, сър.
Гостите проследиха със затаен дъх как той се наведе към нея, вдигна я и я сложи като дете на гърдите см.
Сабрина обви с ръка мускулестата му шия, поддаде се на изкушението и потърка буза в топлата, добре позната кожа. След злополуката за първи път усещаше такъв прилив на живот.
Малкото танцьори се оттеглиха, когато Морган застана в центъра на танцовата площадка със Сабрина на ръце, опрял буза върху дебелата й плитка. Двамата изпълниха нов и в същото време прастар танц, по-стар от древната балада за любовта и загубата. По-стар от гръмотевицата, която внезапно удари покрива на балната зала.
Музиката замлъкна. Сабрина отвори очи, видя устата на Морган съвсем близо до лицето си и неволно отвори устни. Преди той да се е отзовал на поканата й, рязък мъжки глас разкъса тишината в залата.
— Веднага я пуснете! Нямате ли скрупули? Може би шотландските варвари се отнасят по такъв начин с дамите, но ние, англичаните, сме цивилизовани и не търпим подобни шокиращи представления!
Сабрина не знаеше да се смее ли или да плаче, когато на пътя им внезапно се изпречи Филип Маркъм. Морган си спести усилието да го смачка като досадна муха, защото изведнъж връхлетя Раналд.
— Варвари ли? — излая злобно той. — Варвари? Как, по дяволите, се осмелявате да наричате водача на клана Макдонъл варварин? Той се изкриви, докато стана най-цивилизованият човек в цял Лондон! Сега ще ти покажа кой е варварин, жалко конте!
Филип примигна стреснато. Все пак вродената самоувереност и възмущението устояха на атаката на маскирания дявол.
— Кой ви е пуснал тук? — попита той с остатъците от авторитета си. — Знае ли някой дали този мъж притежава покана?