Когато най-сетне я пусна, Сабрина изхленчи тихо и се опита да си поеме въздух. Усети милувката му в косите си и го потърси с ръка, но той вече беше изчезнал. От гърлото й се изтръгна тежка въздишка и тя най-сетне осъзна, че стои върху собствените си крака.
Потресена, тя се залови за стената и бавно се свлече на пода. Докосна треперещите си устни с два пръста и се запита дали тази целувка беше обещание или окончателно сбогуване.
Късно през нощта Сабрина седеше на инвалидния си стол на терасата. В градската къща на семейство Белмонт цареше тишина. Вуйчо Уили се бе оттеглил в библиотеката с бутилка портвайн, а леля Хонора лежеше в леглото си с мокра кърпа на челото.
Сабрина никога нямаше да забрави слисаните лица на двамата, когато окървавеният и разрошен Филип Маркъм заяви, че дъщеря им е изчезнала безследно от бала с върналия се от света на мъртвите свой съпруг. Сабрина неволно се възхити на самообладанието им. Те благодариха на нещастния млад мъж за усилията да спаси момичето им, скриха се в недостъпните си покои и предоставиха на Сабрина да се погрижи за развълнуваните прислужници.
Тя отметна глава назад и се вгледа в нощното небе. Черните облаци, които идваха от запад, препречваха пътя на лунната светлина. Връхчетата на грижливо подрязаните лаврови дръвчета се люлееха като пияни от силната буря.
Преди Морган да се появи отново в живота й, при буря като тази Сабрина бързаше да се скрие страхливо в леглото си. Днес стихията беше добре дошла за нея — твърде дълго беше потискала копнежа си да я преживее отново.
Тя неволно се засмя, когато тлъста дъждовна капка падна на върха на носа й. Дъждът бързо се усилваше. Тежките капки удряха безмилостно тънката й нощница и кожата й се вледени. Вместо да повика за помощ, тя още по-силно наклони глава назад и остави пречистващата вода да се стича свободно по лицето и шията чак до гърдите й.
При следващата светкавица го видя. Фигурата му се открояваше в черния мрак като на златна дива котка. Вместо фрак носеше прост панталон и отворена на врата риза с цвят на слонова кост. Вятърът развяваше дългата му коса. Отхвърлил оковите на цивилизацията, той беше отново диво, опасно същество, хищник в света на лесната плячка.
Въздухът помежду им заскърца от напрежение и Сабрина бе обзета от замайваща радост.
Морган не си направи труда да се занимава с инвалидния стол. Просто я вдигна на ръце, отнесе я в стаята й и я положи върху мекото легло.
— Столът ми — възпротиви се слабо тя. — Може да ръждяса.
— Не мисли за него — отвърна той и затвори вратата, за да изключи бушуващата навън буря. Вятърът носеше дъжда към дебелите оловни стъкла на прозорците и правеше затвореното малко помещение толкова по-уютно и топло.
Докато Морган разпалваше угасналия огън в камината, Сабрина опита да си помогне срещу внезапно появилата се плахост с подигравки.
— Вече би трябвало да знаеш, че не е прилично млада дама да посреща господин в стаята си.
Той се обърна и я погледна втренчено.
— Даже когато става въпрос за законната съпруга?
Законна съпруга. Собственическият тон, с който бяха произнесени тези думи, изпрати топла вълна по тялото й.
Морган знаеше, че идването му тук е една от многото грешки, които беше допуснал, откакто сключи брак с дъщерята на Дугъл Камерън. Но с всяка плаха усмивка, с всяко нервно навлажняване на устните тя сигнализираше интерес, ако не и копнеж.
Законна съпруга. Според намерението на господа тези думи трябваше да бъдат свещени и вечни за двама им. Свещени като библията, която се подаваше под възглавницата й.
Уплашена не от него, а от себе си, Сабрина се сгуши във възглавницата, когато Морган застана до леглото й.
— Не мога — пошепна тя и нещастно извърна глава.
Той приседна на края на леглото, обхвана брадичката й и внимателно обърна лицето й към своето.
— Каквото и да ни донесе утрешният ден — изрече нежно той, — тази нощ все още си моя жена.
Най-после сълзите, които толкова дълго беше потискала, си пробиха път навън.
— Ти не ме разбираш! Аз не съм достойна за теб. Аз вече не съм истинска жена. Не знам какво да правя. Не мога да те направя щастлив, както заслужаваш.
Морган покри бузите й с целувки, изпи сълзите й и заяви с нежна усмивка:
— Виж, момиче, вече имах достатъчно възможности да се уверя, че си истинска жена. Можеш да ме направиш щастлив по още много начини, за които дори не подозираш.
Сладката топлина на устата му се прехвърли към шията и ключицата, после към дръзко вирнатите връхчета на гърдите й. Той помилва едното с устни, после го засмука с такава сила, че тя простена и тялото й се разтърси от силни тръпки.