Сабрина също простена. Най-сетне имаше свободата да дари Морган с цялата любов, която изпитваше към него. Наслаждаваше се на вкуса му и тържествуваше, че има достатъчно сили да му достави такава радост. За първи път от падането си насам се почувства жива и силна и любовта й към Морган пламна още по-буйно, защото тъкмо той й бе дал тази сила. Той беше нейният прекрасен златен жребец и в тази минута й стана ясно, че никога не беше искала да го опитоми. Точно обратното, искаше да го направи още по-див, отколкото и без това беше.
Морган изруга. Беше стигнал до границите на онова, което един мъж можеше да понесе. С плавно движение, от което дъхът на Сабрина спря, той се обърна заедно с нея, притисна я върху дюшека и помилва устните й с пръстите си така внимателно, като че искаше да запомни завинаги формата и мекотата им.
Напрегнатото му лице издаваше парещо желание.
— Не мога да чакам повече. Ти ме докара почти до лудост.
Топлите му пръсти се мушнаха между краката й и той простена отново, усетил, че тя беше готова за него, влажна и набъбнала. В погледа й имаше страст, но и страх, затова той си заповяда да бъде предпазлив и проникна бавно и постепенно в нея.
Езикът му се плъзна по контурите на устните й и той я изпълни цялата с последен мощен тласък. Завладя тялото и сърцето й. Сабрина беше забравила колко сладостно беше това усещане. Тя нададе дрезгав вик и жадно го пое още по-дълбоко в себе си.
— Принцеса — пошепна в ухото й той. — Искам да те покваря. Да те глезя. Да изпълнявам всяко твое желание.
И направи точно това. Направи я недостъпна за докосването на всеки друг мъж. Разглези я с целувки. Сливането на телата им изпълни най-голямото й желание. Дори когато тя застена и се уви около него с ръце и крака, това не му беше достатъчно. Палецът му неумолимо милваше набъбналата пъпка на любовта между кадифено меките гънки, докато я доведе до ръба на лудостта.
Замаяна от наслада, Сабрина се стремеше към него с цялото си същество. Сакатите й крака се събудиха за нов, прекрасен живот. Уви ги около хълбоците му, опря пети в коравия му задник и го допусна до самия център на женствеността си.
Морган имаше само няколко секунди на разположение, за да се наслади на триумфа си, преди пулсирането на горещата й плът и проточеният вик да го накарат окончателно да загуби самообладание. Той се заби с последни сили дълбоко в нея и даде воля на страстта си. Добре, че отекналият навън гръм беше достатъчно силен да заглуши освобождаващия му вик.
Морган седеше напълно облечен на ръба на леглото, взираше се в спящата Сабрина и плъзгаше ръка по голия й гръб, възхитен от прозрачната мекота на кожата й. В мътната светлина на идващия ден тялото й блещукаше примамливо и ръката му неволно се плъзна още по-надолу. Сабрина промърмори нещо и зарови лице във възглавницата.
Той изкриви уста в усмивка. С разрошена коса и завита само до хълбоците, тя приличаше не толкова на принцеса, колкото на дама от арабски харем след бурна нощ със своя султан.
Ръката се спусна чак до прасците, за да изследва с лек натиск силата на мускулите. Никога нямаше да забрави великия миг, когато тя бе обвила крака около хълбоците му.
Да, момичето ще проходи, каза си доволно той. И заслугата за това е негова. Усмивката му заприлича на похотливо хилене. Макар че избраният от него път беше еднозначно погрешен. Трябваше да се сети, че има много по-ефективен и преди всичко безкрайно по-приятен начин да раздвижи кръвта и събуди жизнеността й.
Някъде в къщата часовник удари пет. По-добре да си отиде, преди да са се събудили слугите. Не можеше да се очаква, че нещастните Белмонтови ще понесат още един шотландски варварин да прояви интерес към жена от семейството. Освен това трябваше да уведоми Дугъл и Елизабет, че е решил да остане в Лондон и да се бори за жена си.
Ала когато помилва пищните къдрици на Сабрина, в душата му покълнаха нови съмнения. Веднъж вече тя му бе поверила тялото си, а той не беше съумял да я опази. Само той беше виновен за сакатите й крака. Сигурно щеше да мине много време, докато тя отново го удостоеше с доверието си.
Той въздъхна и я зави с одеялото. Когато стана, за да натика смачканата риза в панталона си, откри на пода интересен предмет.
Библията на Сабрина беше паднала от леглото. Морган се наведе да я вдигне и когато тънките страници се отвориха, той видя между тях сухо букетче.
Попипа нежно сухите цветчета на родната тинтява и пръстите му затрепериха. Макар че го бе отблъснала и прогонила, сърцето не й беше позволило да стори същото с тези жалки цветове. Вместо да ги захвърли, тя ги бе прибрала грижливо между страниците на библията си, както бе сторила и със сърцето си.