— И какво сега, принцесо? — попита подигравателно той. — Ще ме обезглавиш саморъчно или ще поискаш от баща си да ме хвърли в подземието за наглостта ми?
Тя пусна тартана му и се отдръпна.
— Не ставай смешен. Това беше само една целувка. И друг път са ме целували така. — Това беше лъжа.
Пръстите му се плъзнаха по долната й устна и тя трепна. Под докосването му устната й се усещаше подута и зряла.
— Не ти вярвам. Но с такива устни ще те целунат отново много скоро, обещавам ти.
Тя се уплаши, че той ще направи точно това, и веднага изпита много по-силен страх, че няма да я докосне повече. Упорито отметна глава назад и вирна брадичка.
— Няма да кажа на татко, че си ме целунал. Вече не съм дете. Нали ти се заклех, че няма да те клеветя.
Той улови крехката й брадичка.
— И че никога няма да те накарам да плачеш. — Дрезгаво произнесените думи прозвучаха като обещание, което го уплаши.
Учудена, че той помнеше детската й клетва, тя отстъпи крачка назад, за да избяга от лунната светлина, от миризмата на пресен бор от кожата му и странно интимното усещане, че нощницата й е изцапана с неговата кръв.
Морган усети промяната и скръсти ръце под гърдите.
— Искаш да сложиш край на примирието, така ли?
Сабрина вирна носле.
— Да, искам.
— Добре. Тогава заеми позиция за бой.
Сабрина го изгледа подозрително. Какво ли беше замислил? Неудържима като слънчевата светлина, която през лятото прониква през короните на дърветата, в погледа му се върна старата подигравка.
— Хайде, не чу ли какво ти казах! — подкани я отново той. — Много си мила, но нямам намерение да си губя повече времето с теб. Доколкото си спомням, ти стоеше там. До вратата.
Объркана и в същото време възхитена от този готов за игра Морган, Сабрина застана до вратата. Той й кимна и заповяда:
— А сега вземи меча си.
Докато наблюдаваше усилията й да вдигне тежкия меч, ъгълчетата на устните му затрепкаха.
— Как ли съм го свалила от стената? — запита се учудено Сабрина и той едва не се изсмя с глас. Дори след втория и третия опит острието не пожела да се вдигне на повече от педя от пода. Сигурно вместо главата щеше да ми отсече краката, каза си развеселено той. Пъшкайки от напрежение и с треперещи ръце тя най-сетне го погледна в лицето.
Морган я удостои с ослепителна усмивка.
— Достатъчно, малката. Ти стоеше точно на това място, когато заплаши да ме обезглавиш, а аз смятах да направя ето какво.
Той извади от колана си пистолет и се прицели в красивата и гръд.
Мечът падна тежко на пода.
— Мръсен измамник! Закле се, че си оставил всичките си оръжия. Толкова ли нямаш…?
— Разум? Или приличие? — Мъжът вдигна рамене. — Аз съм Макдонъл, момиче. Нима си очаквала да играя честно?
В първия момент очите й потъмняха от старата болка и гняв Морган усети разкаяние, че не й беше дал възможност да изживее своя малък триумф.
— Не — отговори тихо тя. — Ти никога не си играл честно.
Принудена да капитулира, тя остави тежкия меч до стената и отстъпи настрана, за да го пропусне през вратата. Той прибра пистолета в колана си.
— Морган?
— Какво има? — Той спря под рамката на вратата и телата им се докоснаха в мрака. Тя протегна ръка.
— Пистолета. Моля те.
Морган се изненада от смеха, който излезе от гърдите му, не по-малко от нея. Приемайки поражението си, той сложи оръжието в ръката й и сключи пръстите й върху него като крехки листа на орхидея.
Наведе се, притисна устни към ухото й и пошепна:
— Никога не бих поверил пистолета си на друго момиче Внимавай с него, чуваш ли!
Докато слизаше по стълбището с леки, почти безгрижни стъпки, Морган се питаше дали пък не беше минало достатъчно време, за да бъде сключен мир между един упорит Макдонъл и сладката принцеса Камерън.
Сабрина се облегна на вратата, готова да заплаче. По някое време се погледна и видя, че притиска пистолета на Морган до гърдите си. Веднага го отдалечи от себе си и го залюля на два пръста.
Да внимава с оръжието, как ли пък не! Трябваше да го застреля, негодника! Това заслужаваше — да бъде застрелян със собствения си пистолет!
Тя погледна нощницата си и се почувства белязана от кръвта на Морган като примитивен победен трофей. Велики боже, как ли щеше да се разкрещи Енид, ако се събудеше и видеше скъпата си братовчедка с кървава нощница и зареден пистолет? Е, не се знаеше дали оръжието е заредено. Но Морган не беше от мъжете, които биха се разхождали с празен пистолет. Тя обърна дулото към лицето си, затвори едното си око и се опита да погледне вътре, но не откри нищо.