Ръмжейки като разочаровани хлапаци, които са били лишени от желаното кръвопролитие, Макдонълови се изнесоха навън, техните жени ги блъскаха грубо в леглата или се нахвърляха върху тях с пистолети, затова поведението на Елизабет Камерън не ги изненада. Пък и нямаше да жертват живота на Морган заради гордостта си или сладкия пудинг на Камерънови.
Един от по-едрите нарами трупа на Ангъс. Когато тялото на баща му мина покрай него, Морган дори не трепна. Все пак Сабрина повярва, че е видяла как по изсечената му от гранит брадичка пробягва тръпка. Тя си представи как собственият й баща би могъл да умре по този недостоен начин и се разтрепери от ужас.
Брайън и Алекс хванаха Морган за китките и извиха ръцете му на гърба. Все още подвластни на гнева, братята действаха по-брутално от обикновено. Бронзовите мускули на ръцете му й напомниха болезнено, че той се подчиняваше на братята й само заради пистолета, опрян в шията му. Лицата на Алекс и Брайън тъмнееха от гняв. Без да се бавят, те вързаха ръцете на бившия си приятел на гърба.
Когато го изведоха от залата, Морган си позволи опит за бунт. Обърна се и хвърли към Сабрина дълъг, неразгадаем поглед.
Очите му я белязаха с много по-голяма сила, отколкото кръвта по нощницата й. Те й обещаха онова, което не бяха изрекли устните му.
По-късно…
Тръпки разтърсиха тялото й. Брайън блъсна Морган и тримата излязоха. Родителите й коленичиха до нея. Баща й я загърна с жакета си, майката я заключи в парфюмираната си прегръдка.
— Причини ли ти болка този коварен негодник? — попита Елизабет и приглади косата й назад.
— Не — отговори с отсъстващ вид дъщерята, загледана като хипнотизират към празния коридор.
Дугъл вдигна китките й към светлината, сякаш очакваше да види нещо много по-лошо от сини петна. Ала кожата беше безупречна, нежна и кремава, като че Сабрина изобщо не бе излизала от спалнята си. Странна смесица от триумф и загриженост го накара да смръщи чело.
— Е, малка моя принцесо, достатъчно ли ти бяха вълненията за една вечер?
Макар че продължаваше да трепери, тя се засмя.
— Достатъчни за цял живот, бих казала. Откъде имаш този пистолет, мамо?
Елизабет погледна намръщено оръжието в ръката си, сякаш го виждаше за първи път.
— Един немски часовникар го изработил за баща ми. За благодарност, че направил голямо дарение на лютеранската църква.
— Тя се прицели в тавана и натисна спусъка. От дулото експлодира букет от разноцветни пера.
От гърлото на Сабрина се изтръгна странен звук — наполовина смях, наполовина хълцане.
— Победен от рози и пера в една и съща вечер. Бедничкият…
Над главата й родителите се спогледаха угрижено. Дугъл протегна ръка да я помилва по бузата, но грозните кървави петна го спряха.
— Кой посмя да извърши това безбожно дело? — попита Елизабет.
Дугъл решително стисна ръце в юмруци.
— Не знам, но ще го намеря.
— Може би някой стар враг на Ангъс, който не е нито от нашите, нито от Макдонълови, се е промъкнал незабелязан в къщата — предположи Сабрина.
Родителите й я зяпнаха, сякаш бе говорила на китайски.
— Не си блъскай хубавата малка главица над този проблем принцесо — заповяда енергично Дугъл.
— Баща ти е прав. Не беше редно да говорим за това в твое присъствие. — Майката й помогна да се изправи. — Ела с мен агънцето ми — продължи нежно тя. — Ще те отведа в леглото и ще ти направя горещ чай.
Сабрина изненада и родителите си, и себе си, като се изтръгна от прегръдката на майка си и тръгна сама по стълбата макар че коленете и трепереха.
— Благодаря, мамо, но ще се справя сама. Напълно съзнавам, че ако си бях останала в леглото, щях да ви спестя куп проблеми.
Сабрина не искаше да я глезят. Не искаше да се пъхне между колосаните чаршафи, да потъне в топлия пухен дюшек и да мисли за Морган, който лежеше в студения, влажен затвор зад дебелите стени от камък и дърво.
Родителите я проследиха с поглед, докато се изкачваше Крехката фигура беше скрита под бащиния жакет. Вроденият оптимизъм на Дугъл отново победи. В гнева и мъката от смъртта на Ангъс проблесна искрица надежда. Може би старият грубиян не бе умрял напразно. Може би смъртта му даваше шанс на Дугъл Камерън да осъществи плановете си за бъдещето на клана Камерън и за любимата си дъщеря.
Той поклати глава и се замисли над иронията на съдбата.
— По тялото и няма нито една драскотина. Странно…
Елизабет присви очи. И преди беше виждала този израз в очите на мъжа си и имаше всички основания да се съмнява в него.
— Тези драскотини не се виждат — проговори глухо тя.
Преди да стигне до галерията, Сабрина се олюля. Вкопчи се в парапета и когато зави зад ъгъла, едва не се спъна в проснатата на пода фигура на Енид.