— За бога, Камерън! Нямаш ли милост? Не можа ли да ми дадеш четиристотин пилета и да ми спестиш проклетата си дъщеря?
Глава 6
В залата се вдигна шум. Елизабет изпищя и се разплака. Брайън извади меча си и се хвърли към Морган. Алекс сграбчи брат си през кръста, преди да е стигнал до стъпалата към подиума. Макдонълови вадеха мечове и ками от ножниците си. Единственият старец се възползва от бъркотията и потърси защитата на клана си. Единствено Дугъл запази спокойствие и продължи да поглажда брадата си, макар че клановете бяха на прага на войната.
За първи път Сабрина разбра колко страшно измамен се е чувствал Морган, докато е вярвал, че баща й го е излъгал. Собственият й баща й бе нанесъл смъртоносен удар. Всъщност не — раната на Ангъс беше смъртоносна, докато тя се отърва с доживотна присъда.
Морган се отпусна на стола си. Сърдечният му смях премина в тихо хихикане. Той се усмихна пленително на Сабрина и в продължение на един дълъг миг тя се опита да си представи какво би било да бъде заедно с този мъж, а не срещу него. Години наред се беше опитвала да изтръгне усмивка от мрачното момче. Едва перспективата да стане неин съпруг извади наяве чувството му за хумор. Дяволско святкане огря очите му и тя потрепери. Най-лошият й кошмар ставаше действителност. Ако баща й наложеше волята си, тя щеше да стане изцяло зависима от Морган Макдонъл.
А тя знаеше от опит, че той не познаваше милост.
Брадвата на един Макдонъл блесна ослепително под яркото слънце. Мъжът изрева нещо и Сабрина видя, че зъбите в устата му бяха по-малко дори от тези на Пъгсли.
Дугъл излезе на подиума и изгърмя:
— Стига толкова! Заповядай на хората си да се държат прилично, Морган! Ако се впуснат в битка на Камерънова земя, няма да оцелеят.
Морган изкрещя нещо неразбрано и мъжете моментално се укротиха.
Дугъл се обърна към бъдещия си зет.
— Мисля, че и двамата предпочитаме да продължим разговора на четири очи.
— Не му вярвай, Морган! Това е капан! — изкрещя един от Макдонълови.
— Да, но примката е скъсана — отзова се Морган и в погледа му към Дугъл блесна възхищение. — Раналд, отведи мъжете на хълма и ме чакайте. Ще ви съобщя решението си.
Хората от клана бяха на ръба на бунта, но като видяха как членовете на клана Камерън стават и напускат залата, и те се подчиниха. Сабрина зърна отново забулената фигура, която поспря за малко, преди да закуцука след другите. Енид също стана и се опита да се измъкне на пръсти. Явно страхът от предстоящата караница беше по-силен от привързаността към братовчедка й.
— О, не! Не смей да бягаш! — извика Сабрина и я хвана за полата. — Поне ти не ме оставяй на произвола на съдбата!
След като размени няколко думи с Дугъл, Елизабет отиде при момичетата и сложи ръка на рамото на дъщеря си, сякаш искаше да я предпази. Алекс и Брайън застанаха пред подиума. Алекс трепереше от гняв, в погледа на Брайън пламтеше омраза.
Сабрина не остана безразлична към неприкрито съчувствените лица на роднините, които напускаха залата. Това събрание я беше осъдило на живот с мъж, от когото се отвращаваше.
Решена да не се предава, тя изпъна гръб, вдигна глава и забеляза, че баща й е застанал пред нея. Неспособна да погледне в лицето човека, когото обичаше по-силно от всичко на света, тя съсредоточи вниманието си върху сапфирената игла на жабото му.
— Най-добре е да ни оставиш сами, дъще — проговори меко Дугъл. — Трябва да обсъдя някои важни въпроси с Морган.
Сабрина стаена зъби, за да скрие треперенето на брадичката си.
— Аз съм част от тези „важни въпроси“ и искам да остана.
— Ти съгласен ли си, Морган? — попита Дугъл.
Младият мъж вдигна рамене с подчертано равнодушие.
— Ако смята, че може да чуе онова, което имам да кажа, без да се разпищи…
Той скочи от подиума и заснова с дълги, безпокойни крачки напред-назад. Движенията му издаваха гнева под циничния хумор.
— Откъде ти хрумна, че искам да се оженя за дъщеря ти, Камерън?
Дугъл остана все така спокоен.
— Ти я намираш красива, нали? Много пъти съм забелязвал как я гледаш.
За втори път през този ден Сабрина си пожела да потъне вдън земя. Морган се обърна рязко. Очевидно беше очаквал елегантна, дипломатична размяна на удари. Но Дугъл беше обезоръжаващо искрен.
Той хвърли поглед към Сабрина, едновременно предизвикателен и обиден. Под този пренебрежителен поглед кожата й запламтя — от мъничките токи, които красяха обувките й, до върха на главата.
— Момичето може да ме забавлява няколко дни, но не съм сигурен, че мога да прекарам с него целия си живот.
— Ти, кучи сине… — започна гневно Брайън, но Алекс го издърпа настрана, преди да е извадил меча си.