Дугъл не се впечатли от тона на Морган.
— Кланът ти няма да преживее нова война.
— Значи ти се надяваш, че като се оженя за дъщеря ти, няма да има война? Толкова ли искаш да се отървеш от нея? Не можеш ли да я омъжиш за някого от братовчедите й? Наоколо има доста мъже без жени.
Сабрина отблъсна ръката на майка си и се изстъпи пред Морган, трепереща от ярост.
— Трябва да знаеш, Морган Макдонъл, че откакто навърших тринадесет години, съм отказала стотици предложения за женитба. И за разлика от Макдонълови, ние, Камерънови, не се женим за братовчедите си. — Тя приседна на най-близката пейка, но веднага скочи. — Нито пък за сестрите си!
Майка й я дръпна назад. Морган и баща й продължиха да разговарят, сякаш Сабрина не се беше намесвала. Пренебрежението им я вбеси.
— Клановете Грант и Чишолм те преследват от месеци, момчето ми — настави Дугъл. — Ако искаш да запазиш наследството на дедите си, имаш нужда от съюзник. От могъщ съюзник. Когато Сабрина стане твоя съпруга, ще имаш мен.
Морган обърна гръб на всички и стисна ръце в юмруци. Очевидно се бореше със себе си. Съмненията му нямаха нищо общо с клановете и съюзниците. Накрая се обърна и хвърли мрачен поглед към Сабрина.
— Е, добре. — Тонът му преливаше от сарказъм. — Тази вечер годеницата ми и аз напускаме Камерън.
— Не позволявам — отговори остро Дугъл. — Ще прекарате първата си брачна нощ под моя покрив.
Морган вдигна подигравателно вежди.
— И защо? Толкова ли държиш да чуеш виковете й?
Мечът на Брайън се хлъзна от ножницата, но Сабрина препречи пътя на брат си и се поклони като изискана дама.
— Прощавайте! Ще позволят ли джентълмените да прекъсна за миг разговора им, за да поговоря на четири очи с годеника си?
Дугъл и Морган размениха поглед, който за миг ги направи съюзници. Бяха очаквали истерични пристъпи, но леденото достойнство на Сабрина ги изненада и подкопа мъжкото им самочувствие.
Баща й кимна и я остави сама с Морган. Той застана с разкрачени крака и скръстени на гърба ръце и я погледна пренебрежително.
Сабрина отметна глава назад, погледна го в очите и вирна презрително съвършеното си носле.
— Искам да помислиш много добре, преди да вземеш решение, Морган Макдонъл. — Без да усети, тя имитираше безупречната английска дикция на майка си. — Защото се кълна, че няма да те даря дори с временно удоволствие. С мен няма да имаш нито една спокойна минута, камо ли пък удоволствия!
Морган се поклати на токовете си.
— От разглезена Ксантипа не може да се очаква друго. Как мислиш, защо помолих за четиристотин пилета?
— Щом станеш мой съпруг, ще си пожелаеш да са ти ги дали.
Както някога, когато беше още момче, той не устоя на напора да я подразни. Наведе се, докосна нослето й със своя нос и се ухили предизвикателно.
— Още отсега го желая.
Сабрина устоя на порива да забие юмрук в самодоволната му физиономия. Крехкият мир, сключен в музикалната стая, лежеше на парчета в краката им. Тя събра полите си и излезе от залата с гордо вдигната глава, макар дълбоко в себе си да знаеше, че е допуснала първата сериозна грешка.
Никога, никога не биваше да престава да мрази Морган Макдонъл.
Дугъл изнервено запуши ушите си.
Енид плачеше, а камериерките подсмърчаха в такт, докато шиеха сватбената рокля на Сабрина. Господарят на дома си пожела да е някъде много далече. По-добре да се бе изправил съвсем сам срещу цял легион кръвожадни Макдонълови, вместо да остане още минута при тези обезумели жени.
Още по-страшен от хленчещите слуги, които познаваха дъщеря му от самото й раждане, беше обвинителният, отровен поглед на жена му, който го приковаваше към мястото до прозореца и го принуждаваше да присъства на хаоса, който сам беше предизвикал. Елизабет размахваше прелестните си ръце и забиваше иглата с такава сила в парчето кожа, че сякаш пробиваше неговото сърце.
Вероятно за да прогони паниката си с безсмислена суетня, тя бе събрала цялата прислуга и с типичния си апломб им беше заповядала да се включат в приготовленията за сватбата, която трябваше да се състои още тази вечер. Даже Енид получи престилка и й бе заповядано да нареже на дребно купа със зеленчуци. Дугъл се съмняваше, че ще им трябва още сол. Брадичката на Енид трепереше, сълзите й се стичаха на потоци върху вехнещите зеленчуци.
Елизабет скочи от пейката и изстреля нов залп заповеди.
— Енджи, тичай да донесеш остра ножица! — Тя погледна в купата между коленете на Енид и изохка. — Велики боже, дете! Това не са гъби. Тези са отровни. Веднага ги извади, или тази вечер ще ни пишат в сметката поредния мъртъв Макдонъл.