— Дугъл Камерън, ти, нищожен кучи син! — излая Макдонъл.
Енид шумно пое въздух и затисна ушите си.
Бащата на Сабрина излезе напред, разкрачи крака и опря ръце на хълбоците си. Сабрина неволно се възхити на арогантната поза.
— Ангъс Макдонъл, ти, жалка издънка на рогат козел! — отговори в същия тон той.
Господарят на клана Макдонъл изкриви глава като премъдър папагал.
— Така ли се поздравява стар приятел? — изхленчи той и заключи начумерения Дугъл в задушаваща прегръдка.
Във фоайето отекнаха възбудени викове. Брайън и Алекс се приближиха, за да се уверят, че в ръката на Ангъс не е скрита кама.
— С този тип театърът в Глазгоу е изгубил страхотен артист — пошепна Сабрина.
— Веднъж четох как перуката на един артист се подпалила и…
— Тихо — изшътка Сабрина, която не искаше да пропусне реакцията на баща си.
Дугъл прогони синовете си назад и приятелски потупа Ангъс по рамото.
— Приятел или враг, добре дошъл в Камерън Мейнър, Ангъс Макдонъл! Тази вечер ще забравим враждите и ще празнуваме заедно. — Той направи крачка назад и разпери ръце. — За да ви докажем добрата си воля, ние свалихме оръжието си. — Той вдигна едната си вежда и погледна многозначително дългия меч на Ангъс.
Пъстрата шайка планинци заръмжаха недоволно, ала когато господарят им извади меча си и го пусна тържествено на пода, не им остана нищо друго, освен да последват примера му. Цял арсенал от дълги мечове, пистолети, куки, ками, мускети и боздугани изникна от ножниците и коланите и се посипа като град върху каменния под. Звънтенето беше оглушително.
Сабрина се възползва от бъркотията и се огледа за едрата фигура на Морган. Когато от нощната мъгла на вратата изникна непознат мъж, тя забрави всяка мисъл за отмъщение.
— Майко божия! — изохка задавено Енид. — Те наистина са великани!
Сабрина спря да диша. Всички Макдонълови бяха едри, но този мъж ги надвишаваше с цяла глава. Той не влезе с глупавата надутост на роднините си. Не беше нужно да се преструва. Той единствен не носеше шапка и избелялата от слънцето коса падаше свободно по раменете му. Беше стегнат около хълбоците си ловджийско одеяло на сини и черни карета и Сабрина установи с ужас, че краката му до коленете бяха голи. В сравнение с него мъжете от клана Камерън приличаха на слабаци в модните си дрехи. Сабрина с трепет зачака да чуе оркестър от гайди, който да придружи влизането му, но чу само лудото биене на собственото си сърце.
Мъжът се обърна с гръб към галерията и тя веднага усети напрежението в широките му рамене, когато измъкна от колана си чудовищна брадва. В сърцето й пропълзя страх. Беше лесно да си представи как мускулестата му ръка размахва брадвата и отсича глави…
Енид я побутна и затърси в джоба си шишенцето с амоняк, за да предотврати неизбежния припадък.
— Защо побледня като смъртник? Нали няма да паднеш в несвяст точно сега?
Сабрина се намръщи и бутна шишенцето настрана.
— Естествено, че не. — Тя потрепери, но се опита да си внуши, че гаденето идва от миризмата на амоняк. — Не понасям толкова грамадни мъже. Особено когато имат такива мускули…
Енид въздъхна замечтано.
— На твое място не бих го отхвърлила толкова лесно. Познавам немалко лондонски момичета, които биха казали, че има всичко, което трябва да притежава един мъж.
И дори повече, каза си ядосано Сабрина и отново притисна лице към парапета.
Стиснат брадвата в ръка, мъжът пристъпи към планината от оръжия. Поколеба се, вложи надменност във всяко движение. Сабрина се намръщи. Смъртоносната смес от грация и наглост предизвика у нея трудно обяснимо безпокойство.
Макар че беше много висок, баща й трябваше да изкриви глава назад, за да погледне непознатия в очите. Сабрина не можа да си обясни дългия, загадъчен поглед, който си размениха двамата. Внезапно атмосферата в залата се зареди с още повече напрежение, отколкото при влизането на стария Ангъс.
Всички Макдонълови впериха очи в непознатия и Сабрина разбра, че именно този мъж, въпреки перченето на стареца, е истинският господар на клана. И истинската опасност за Камерънови.
Брадвата се плъзна от пръстите му и падна шумно върху купчината. Сабрина въздъхна облекчено.
Разбрал, че беше на път да загуби публиката си заради по-надарен актьор, Ангъс Макдонъл се обърна към майката на Сабрина.
— Бет! — извика зарадвано той и гръмкият му глас изпълни залата. — О, красива моя Бет, защо и аз нямах късмета на трапезата ми да седи такава красавица!
Сабрина изпита луд гняв.