— И не поискахте подробности по някой въпрос, който ви се струва решаващ?
— Попитах за Стангърсън.
— И нищо повече? А няма ли някое обстоятелство, от чието разясняване да зависи целият случай? Бихте ли телеграфирали отново?
— Съобщих всичко, което имах да кажа — засегнато отвърна Грегсън.
Шерлок Холмс се усмихна под мустак и тъкмо се готвеше да каже нещо, когато Лестрейд, който бе излязъл, докато ние водехме този разговор в хола, се върна, потривайки самодоволно ръце.
— Мистър Грегсън — каза той, — току-що направих много важно откритие, което нямаше да бъде забелязано, ако не бях проверил внимателно стените.
Докато говореше, очите на дребния човечец блестяха от удоволствие. Очевидно едва сдържаше чувството на триумф от това, че е отбелязал точка срещу колегата си.
— Елате — каза той и тръгна към стаята, където въздухът сякаш бе станал по-чист след изнасянето на трупа. — Застанете тук!
Запали клечка кибрит и я вдигна високо до стената.
— Погледнете! — каза той победоносно.
Споменах, че на места тапетите бяха разлепени и изпокъсани. В този ъгъл на стаята липсваше голямо парче, виждаше се жълтеникав квадрат от груба мазилка. Там с кървавочервени букви бе изписана една-единствена дума:
RACHE
— Какво ще кажете! — извика детективът с вид на панаирджия, който показва своето зрелище. — То остана незабелязано, защото се намира в най-тъмния ъгъл на стаята и никой не се сети да погледне натам. Убиецът го е написал със собствената си кръв. Вижте този съсирек, където кръвта е започнала да се стича надолу по стената. Това поне опровергава предположението за самоубийство. А защо е избран именно този ъгъл като място? Ще ви кажа. Виждате ли свещта на камината? Тогава тя е била запалена, значи този ъгъл е бил най-светлата част от стената, а не най-тъмната, както е сега.
— А какво значение има всичко това сега, след като го открихте? — попита пренебрежително Грегсън.
— Значение ли? Ами това означава, че пишещият се е готвел да напише женското име Рашел, но нещо му е попречило, преди той или тя да успее да го довърши. Запомнете ми думата, когато този случай се разкрие, ще стане ясно, че е замесена жена на име Рашел. Можете да се смеете колкото си искате, мистър Шерлок Холмс. Може да сте много умен и хитър, но старият копой върши най-добра работа, отидат ли нещата в задънена улица.
— Аз наистина ви моля да ме извините — каза моят съквартирант, който беше разсърдил дребния човечец, внезапно избухвайки в силен смях. — Няма съмнение, че заслугата за откриването на този надпис изцяло е ваша, и както казахте, по всичко изглежда, той е написан от другия участник в снощната загадка. Досега нямах време да огледам стаята, но с ваше разрешение ще направя това сега.
Докато говореше, той измъкна от джоба си рулетка и лупа. С тези два инструмента в ръка се понесе безшумно из стаята, като понякога спираше, понякога коленичеше, а веднъж дори легна по очи на пода. Беше толкова погълнат от заниманието си, че сякаш бе забравил за присъствието ни, мърмореше си през цялото време нещо под нос и непрекъснато издаваше възклицания, пъшкания, подсвирквания и кратки, насърчителни и обнадеждаващи призиви. Неволно го оприличих на чистокръвно, добре обучено ловно куче, което тича насам-натам из гората и скимти нетърпеливо, докато попадне на диря. Огледът му продължи двайсетина минути. Грижливо измерваше разстоянието между съвсем невидими за мен следи, понякога измерваше нещо и по стените по същия непонятен начин. На едно място събра внимателно купчина сив прах от пода и го прибра в плик. Най-накрая разгледа с лупата си думата върху стената, като се взираше най-внимателно във всяка буква. Накрая, докато прибираше обратно рулетката и лупата в джоба си, изглеждаше доволен.
— Казват, че гениалността е безкрайна способност да полагаш старание — отбеляза усмихнат той. — Лоша дефиниция, но добра за детективската работа.
Грегсън и Лестрейд наблюдаваха маневрите на своя колега аматьор с голям интерес и леко презрение. Очевидно още не бяха разбрали онова, което аз вече започвах да осъзнавам: и най-незначителните действия на Шерлок Холмс бяха насочени към определена и практическа крайна цел.
— Какво мислите, сър? — попитаха и двамата.
— Ако се опитам да ви помогна, ще бъде равносилно на това да ви лиша от почестите за разкриването на този случай — каза приятелят ми. — Дотук вие напредвахте така добре, че ще бъде жалко да се намеся — докато говореше, в гласа му се чувстваше явен сарказъм. — Ще се радвам, ако мога да ви помогна с нещо. Междувременно ми се иска да поприказвам с полицая, намерил трупа. Можете ли да ми дадете името и адреса му?