Лестрейд погледна в бележника си:
— Джон Ранс. В момента не е на служба. Ще го намерите на „Одли корт“ 46 в Кенингтън парк гейт.
Холмс си записа адреса, после се обърна към мен:
— Хайде, докторе, да отидем да го потърсим. А на вас ще кажа нещо, което може да ви помогне — добави той към двамата детективи. — Тук е било извършено убийство и убиецът е мъж. Висок е над 1,80 метра, в разцвета на силите си, стъпалата на краката му са малки за ръцете му, носил е груби тъпи обувки и е пушил пура „Тричинополи“. Пристигнал е тук заедно с жертвата си с файтон, теглен от кон с три стари подкови и една нова на левия преден крак. По всяка вероятност убиецът има червендалесто лице и ноктите на дясната му ръка са много дълги. Това са само няколко белега, но може би ще ви бъдат от полза.
Лестрейд и Грегсън се спогледаха, усмихвайки се недоверчиво.
— Ако е имало убийство, как е станало? — попита единият.
— Отрова — каза рязко Шерлок Холмс и тръгна. — Още нещо, Лестрейд — добави той, като се обърна на вратата. — Rache е немска дума и означава „отмъщение“. Така че не си губете времето да търсите госпожица Рашел.
И след като пусна тази последна стрела, той си тръгна, оставяйки съперниците си зяпнали от изумление.
Четвърта глава
Разказът на Джон Ранс
Тръгнахме от „Лористън гардън“ към един часа. Шерлок Холмс се отби в най-близката пощенска станция и изпрати дълга телеграма. След това спря един файтон и каза на файтонджията да ни закара на адреса, даден ни от Лестрейд.
— Няма нищо по-хубаво от непосредствената информация — отбеляза той. — Всъщност вече съм си изработил мнение по този въпрос и все пак трябва да проверим какво още може да се научи.
— Ти ме смайваш, Холмс. Нима наистина си толкова уверен в заключенията си?
— Няма място за грешка — отвърна той. — Първото, което забелязах, когато пристигнах, бе, че до бордюра личаха следи от колелата на файтон. А през последната седмица до снощи дъжд не е валял, така че колелата, оставили толкова дълбоки дири, трябва да са минали оттам снощи. Освен това забелязах следи от конски копита, а очертанията на едно от тях бяха много по-ясни от очертанията на другите три — значи подковата е била нова. Щом файтонът е пристигнал след започването на дъжда, а на сутринта вече го е нямало, значи е бил там през нощта и по всяка вероятност е докарал и двамата в къщата.
— Така както го обясни, изглежда доста просто. Но как установи ръста на другия?
— В повечето случаи ръстът на един човек може да се разбере от дължината на стъпалото. Изчисляването му е много лесно, но няма смисъл да те занимавам с цифри. Стъпалото на този човек бе отпечатано както навън, върху глината, така и вътре, върху праха. Имах възможност да проверя изчисленията си. Когато някой пише на стена, най-често инстинктивно започва да пише на равнището на очите си. А този надпис се намираше на метър и осемдесет и два от пода. Останалото беше детска игра.
— А възрастта му? — попитах аз.
— Да, ако човек може да прескочи метър и четирийсет без усилие, едва ли е много стар. Точно толкова бе широка локвата, която очевидно е прескочил. Лачените обувки са я заобиколили, а грубите обувки са я прескочили. Няма нищо мистериозно. Само прилагам в живота някой от методите за наблюдение и дедукция, които съм изложил в онази статия. Друго нещо озадачава ли те?
— Ноктите на пръстите и пурата „Тричинополи“ — подхвърлих.
— Надписът на стената е направен от мъжка ръка. С лупата забелязах, че мазилката е била леко одраскана, когато е писал, което едва ли би станало, ако ноктите на пишещия са били добре изрязани. От пода събрах малко пепел от пура. Пепелта беше тъмна на цвят и на люспести пластове — такава пепел произвеждат само пурите „Тричинополи“. Правил съм проучване на пепелта на различни пури, дори съм писал монография по въпроса. Смея да твърдя, че от пръв поглед мога да различа пепелта на всички известни марки пури или тютюни. Именно по тези малки подробности опитният детектив се отличава от хора като Грегсън и Лестрейд.
— А червендалестото лице? — попитах аз.
— Един малко по-смел изстрел напосоки, макар да не се съмнявам, че съм прав. Но на този етап от разследването не бива да ме разпитваш повече.
Прокарах ръка по челото си и казах:
— Да си призная, в главата ми е същинска каша. Колкото повече си мисля за този случай, толкова по-неясно ми изглежда всичко. Как например двамата, ако са били двама, са попаднали в тази празна къща? Какво е станало с файтонджията, който ги е докарал? Как може един човек да принуди друг да вземе доброволно отрова? Откъде се е взела кръвта? Каква е била целта на убиеца, след като няма грабеж? Как е попаднал там женският пръстен? И най-важното, защо вторият човек е написал немската дума Rache, преди да избяга? Признавам, че не виждам как могат да бъдат съгласувани всичките тези толкова противоречиви факти.