— Ти наистина си проследил съвсем точно размишленията ми — възкликнах.
— Дотук трудно можех да се заблудя. После обаче мислите ти отново се върнаха към Бийчър и ти се загледа напрегнато в портрета, сякаш изучаваше характера му по чертите на лицето. Очите ти престанаха да се присвиват, но останаха вторачени в същата посока, а лицето ти помръкна. Припомняше си разни злополучия в кариерата на Бийчър. За мен беше напълно ясно, че не можеше да не помислиш и за задачата, с която се е нагърбил в полза на Севера по време на Гражданската война. Спомних си какво бурно негодувание предизвика у теб начинът, по който бе посрещнат от някои наши прекалено ревностни съотечественици. Бях сигурен, че няма, щом помислиш за Бийчър, да не се сетиш и за този инцидент. Когато миг по-късно погледът ти се отклони, предположих, че мисълта ти се е върнала към Гражданската война, а когато забелязах как стисна зъби, как очите ти заблестяха и ръцете ти се свиха в юмруци, вече бях сигурен, че мислиш за любезността, показана от двете страни в онази отчаяна борба. Но ето че лицето ти отново помръкна, поклати глава — размишляваше за страданието и ужаса, за безсмисленото погубване на живот. Несъзнателно посегна с ръка към старата си рана и по устните ти се плъзна усмивка, която ми подсказа, че си видял откъм смешната страна този начин за уреждане на международни спорове. Съгласен съм с теб, че начинът е наистина нелеп, и останах доволен от правилността на моите изводи.
— Да, наистина са съвсем правилни — рекох аз. — Но трябва да призная, че и сега, след като ми обясни всичко, съм не по-малко удивен.
— О, не, драги Уотсън, уверявам те, това беше само един повърхностен опит и аз нямаше да го натрапя на вниманието ти, ако онзиден не прояви такава недоверчивост. Но ето че възниква проблем, който може да се окаже далеч по-труден за разрешаване от малкия експеримент с четенето на мисли. Обърна ли внимание на едно кратко съобщение във вестника относно необикновеното съдържание на някакъв пакет, изпратен до госпожица Къшинг на улица „Крос“ в Кройдън?
— Не, не го забелязах.
— А, значи си го подминал. Моля, подай ми, ако обичаш, вестника. Ето тук, под финансовата колонка. Бъди така добър да го прочетеш на глас.
Поех вестника, който Холмс ми подхвърли, и зачетох съобщението. Беше озаглавено „Ужасяващият пакет“:
„Госпожица Сюзън Къшинг, живуща на улица «Крос» в Кройдън, станала жертва на възмутителна груба шега, освен ако инцидентът не крие друго, по-зловещо значение. Вчера в два часа следобед раздавачът й предал малък пакет, опакован в амбалажна хартия. Пакетът съдържал картонена кутия, пълна с морска сол. Когато изпразнила кутията, госпожица Къшинг с ужас открила сред морската сол две човешки уши, очевидно съвсем наскоро отрязани. Кутията е била изпратена предната сутрин през колетната служба в Белфаст. Няма никакво указание за изпращача и случаят става още по-загадъчен поради обстоятелството, че госпожица Къшинг, неомъжена дама на петдесет години, винаги е водила твърде затворен живот, имала е съвсем малко познати и получаването на пратка по пощата е било изключително събитие за нея. Преди няколко години, докато живеела в Пендж, тя давала под наем стаи от къщата си на трима студенти по медицина, от които след време се видяла принудена да се отърве поради шумния им и разюздан начин на живот. Полицията смята, че извършители на безчинството спрямо госпожица Къшинг са тримата младежи, които са й имали зъб и са й изпратили тези останки от залата за дисекции, за да я изплашат. Предположението изглежда още по-вероятно поради обстоятелството, че единият от младежите е от Северна Ирландия — доколкото госпожица Къшинг си спомня, тъкмо от Белфаст. Случаят е поверен на господин Лестрейд, един от най-способните ни полицаи детективи, и той енергично се е заел с разследването му.“
— Това е всичко от „Дейли кроникъл“ — рече Холмс, когато свърших четенето. — А сега нека чуем какво има да ни каже нашият приятел Лестрейд. Тази сутрин получих от него бележка, в която ми пише: Струва ми се, че този случай е напълно във Вашата компетентност. Ние вярваме, че ще успеем да го изясним, но малко се затрудняваме от обстоятелството, че няма на какво да стъпим. Естествено, телеграфирахме до пощенската служба в Белфаст, но се оказа, че същия ден там са постъпили голям брой колетни пратки и служителите не могат да си спомнят нищо специално нито за този пакет, нито за изпращача му. Кутията е от ония, в които се продава ароматизиран с мед тютюн, но не ни подсказва нищо. Все пак версията за студентите по медицина ми изглежда най-правдоподобна, но ако Вие можете да отделите няколко часа, много ще се радвам да Ви видя при мен. През целия ден ще бъда или у дома, или в полицейския участък. — Е, какво ще кажеш, Уотсън? Можеш ли да превъзмогнеш жегата и да дойдеш с мен в Кройдън, за да прибавиш по всяка вероятност още един интересен случай към твоята колекция?