Шеста глава
Тобайъс Грегсън показва способностите си
На другия ден всички вестници пишеха за „Брикстънската мистерия“, както я нарекоха. Навсякъде подробно се описваше случаят, имаше дори уводни статии, посветени на него. Тук-там прочетох нови за мен подробности. И до днес пазя папката с изрезки и откъси, отнасящи се до този случай, затова ще спомена накратко някои:
„Дейли телеграф“ отбелязваше, че в историята на престъпленията рядко се е срещала трагедия с толкова странни белези. Немското име на жертвата, липсата на мотив и зловещият надпис на стената, всичко подсказвало, че убийството е извършено от политически бежанци и революционери. Социалистите имали много сдружения в Америка и покойният несъмнено бил нарушил някои от неписаните им закони, а после бил проследен и наказан. Пътьом се споменаваха Vehmgericht2, карбонарите, Дарвиновата теория, принципите на Малтус, анархизмът, социализмът, всичко това се свързваше с други неотдавнашни убийства, за да се свърши с предупреждение към правителството и с настояване да се установи по-строг контрол върху чужденците в Англия.
Вестник „Стандарт“ коментираше, че подобен вид престъпления се вършели обикновено, когато на власт били либералите. Били плод на неустановените възгледи на масите и произтичащото от това отслабване на всякаква власт. Покойният бил американски гражданин, пребиваващ в метрополията. В Лондон живеел в пансиона на мадам Шарпантие на „Торки теръс“, Камбъруел. По време на пътуването си бил придружаван от своя частен секретар Джоузеф Стангърсън. Двамата се били сбогували с хазяйката си във вторник, 4-ти този месец, и заминали за гара Юстън с намерението да вземат експреса за Ливърпул. По-късно били видени на перона на гарата. Нищо повече не било известно за тях, освен че, както вече знаели всички, Дребър бил открит в една празна къща на „Брикстън роуд“ на няколко мили от Юстън. Как се е озовал там и как е загинал покойникът — това били въпроси, все още обгърнати в тайнственост. Не се знаело нищо и за местонахождението на Стангърсън. „Научихме с радост, че със случая са се заели господата Лестрейд и Грегсън от Скотланд ярд, и може да се твърди с увереност, че тези добре известни детективи скоро ще хвърлят обилна светлина върху него.“
„Дейли нюз“ отбелязваше, че без съмнение престъплението било политическо. Деспотизмът и омразата към либерализма, присъщи на повечето континентални правителства, били причина на нашия бряг да пристигнат хора, които биха могли да бъдат чудесни граждани, ако не ги тровел горчивият спомен за преживяното в родните им страни. Тези хора живеели по строгите закони на честта и всяко отклонение от тях се наказвало със смърт. Трябвало да се положат всички усилия да бъде намерен Стангърсън и да се научат от него повече подробности за обичаите и привичките на покойника. С откриването на адреса, на който е живял, била направена голяма крачка напред. Откритието било резултат, постигнат само благодарение на проницателността и енергичността на мистър Грегсън от Скотланд ярд.
Двамата с Шерлок Холмс прочетохме писанията на закуска и, както изглежда, те много го забавляваха.
— Казах ти, че каквото и да се случи, Лестрейд и Грегсън ще оберат лаврите.
— Зависи как ще се развият нещата.
— Това няма никакво значение. Хванат ли убиеца, ще бъде благодарение на техните усилия, а ако избяга, ще стане въпреки техните усилия. Така или иначе, все аз ще съм губещият. Каквото и да направят те, ще ги похвалят. Всеки глупак винаги намира друг, по-голям глупак, който да го хвали.
— Какво, по дяволите, е това? — извиках аз, защото точно в този момент откъм стълбището се чу тропането на много крака, а заедно с това възмутените възклицания на нашата хазяйка.
— Това е подразделението „Бейкър“ на детективските полицейски сили — сериозно изрече моят съквартирант и още докато говореше, в стаята се втурнаха шест изключително мръсни и парцаливи гаменчета.
— Мирно! — извика остро Холмс и шестимата мърляви нехранимайковци застанаха в една редица. — Занапред ще изпращате само Уигинс да докладва, а останалите ще чакате долу на улицата. Открихте ли го, Уигинс?
— Не, сър — отвърна едно от момчетата.
— Не съм и очаквал да стане толкова скоро. Продължавайте. Ето ви надниците — той даде на всеки по един шилинг. — А сега вървете и искам следващия път, като дойдете, рапортът ви да е по-добър.
Той махна с ръка и те хукнаха надолу по стълбището като множество плъхове и само след миг чухме пронизителните им гласове откъм улицата.