— Много интересно — каза Шерлок Холмс, прозявайки се. — Какво стана по-нататък?
— Когато госпожа Шарпантие свърши — продължи детективът, — разбрах, че целият случай зависи от изясняването на един въпрос. Изгледах я право в очите, което винаги много помага при жените, и я попитах в колко часа се е върнал синът й. „Не зная“ — отвърна тя. „Не знаете?“ „Не. Той си има ключ, сам си е отворил.“ „След като сте си легнали?“ „Да.“ „А кога си легнахте?“ „Към 11 часа.“ „Значи вашият син е бил навън поне 2 часа?“ „Да.“ „А може би четири или пет?“ „Не е изключено.“ „А какво е правил през това време?“ „Не зная“ — отвърна тя, цялата пребледняла. Разбира се, след това не оставаше друго, освен да открия къде се намира лейтенант Шарпантие. Взех двама полицаи със себе си и го арестувах. Когато го докоснах по рамото и го предупредих да ни последва спокойно, той ни отвърна самонадеяно: „Предполагам, че ме арестувате по подозрение, че съм замесен в убийството на онзи мръсник Дребър.“ Ние не му бяхме споменали нищо по този въпрос и самият факт, че сам заговори за това, вече е доста подозрителен.