— Дори много — каза Холмс.
— Все още носеше със себе си пръчката, за която майка му спомена, че я държал, когато тръгнал след Дребър. Една яка дъбова тояга.
— В такъв случай каква е теорията ви?
— Ами моята теория е, че той е последвал Дребър и е вървял след него до „Брикстън роуд“. Когато са стигнали там, свадата между тях отново е избухнала и Дребър е получил удар с тоягата вероятно под лъжичката, който го е убил, без да останат следи. Нощта е била дъждовна, наоколо не е имало хора и Шарпантие е завлякъл трупа в празната къща, без да бъде забелязан. А свещта, кръвта, надписът на стената и пръстенът са може би само трикове, за да се отклони вниманието на полицията в погрешна посока.
— Браво, Грегсън! — каза окуражително Холмс — Наистина напредвате. От вас ще излезе нещо.
— Лаская се от мисълта, че успях да се справя доста добре — отвърна гордо детективът. — Младежът поиска да даде показания и каза, че след известно време Дребър го забелязал и взел файтон, за да избяга от него. После Шарпантие срещнал един стар приятел от флота и с него направили дълга разходка. На въпроса, къде живее този приятел, не даде задоволителен отговор. Мисля, че всичко в този случай съвпада много добре. И затова ми става много смешно, когато си помисля за Лестрейд, който тръгна по съвсем погрешен път. Боя се, че едва ли ще успее да разкрие много неща. Ха, по дяволите, но ето го и самия него!
Наистина беше Лестрейд — потънали в разговора, не бяхме го чули да се качва по стълбите. От обичайната му самоувереност и напереност нямаше и следа. Лицето му беше объркано и разтревожено, дрехите — измачкани и раздърпани. Очевидно бе дошъл да се посъветва с Шерлок Холмс и когато забеляза колегата си, явно се смути. Стоеше в средата на стаята, мачкаше нервно шапката си и се чудеше какво да прави.
— Изключително странен случай — промълви той най-сетне, — съвсем необясним случай.
— Така ли смятате, мистър Лестрейд! — каза тържествуващо Грегсън. — Мислех си, че ще стигнете до този извод. Успяхте ли да намерите секретаря Стангърсън?
— Секретарят, господин Джоузеф Стангърсън — каза мрачно Лестрейд, — е бил убит около шест часа тази сутрин в частния хотел „Холидей“.
Седма глава
Светлина в мрака
Новината, която Лестрейд ни поднесе след поздрава, бе толкова смайваща и неочаквана, че и тримата останахме като поразени. Грегсън скочи от стола и разля остатъка от уиски и сода в чашата си. Погледнах мълчаливо към Шерлок Холмс, който бе присвил устни и притворил клепачи.
— Значи и Стангърсън? — прошепна той. — Сюжетът се заплита!
— И така си беше доста заплетен — изръмжа Лестрейд, докато се отпускаше на един стол. — Аз като че ли съм попаднал на нещо като военен съвет.
— Сигурен ли сте, че е истина? — попита заеквайки Грегсън.
— Току-що идвам от стаята му — отвърна Лестрейд. — Всъщност аз го открих.
— Тъкмо изслушахме мнението на Грегсън за случая — обади се Холмс. — Имате ли нещо против, ако ви помолим да ни разкажете какво сте видели и направили?
— Нямам нищо против — отвърна Лестрейд, докато се настаняваше по-удобно на стола. — Признавам откровено, че смятах Стангърсън за замесен в убийството на Дребър. Това ново развитие на нещата ме убеди, че съм бил на погрешен път. Но обзет единствено от тази мисъл, се заех да открия какво е станало със секретаря. Забелязали са ги заедно на гара Юстън към осем и половина часа на трети този месец. В два часа след полунощ Дребър е бил намерен на „Брикстън роуд“. Въпросът беше да открия какво е правил Стангърсън между осем и половина и времето на убийството и какво е станало с него след това. Телеграфирах в Ливърпул, като изпратих описание на външността му, и ги предупредих да наблюдават всички американски кораби. След това се заех да проверявам хотелите и даваните под наем квартири в района на Юстън. Разсъждавах така: ако Дребър и спътникът му са се разделили, най-естественото за Стангърсън е било да се настани някъде наблизо за през нощта и след това да го чака около гарата на следващата сутрин.