— По-вероятно е предварително да са се споразумели за място, където да се срещнат — отбеляза Холмс.
— Така се и оказа. Прекарах миналата вечер в издирвания, без никакъв резултат. Тази сутрин започнах рано и около осем часа стигнах до частния хотел „Холидей“ на „Литъл Джордж“. Когато попитах живее ли там някой си мистър Стангърсън, последва положителен отговор. „Без съмнение вие сте джентълменът, когото той очакваше — отвърнаха ми. — Вече два дни чака един джентълмен.“ „Къде е сега?“ — попитах. „Горе в леглото си. Поръча да го събудим в девет часа.“ Струваше ми се, че внезапното ми появяване може да разтърси нервите му и да го накара да каже нещо непредпазливо. Момчето от хотела изрази готовност да ми покаже стаята — намираше се на втория етаж в дъното на малък коридор. Момчето ми посочи вратата и вече се готвеше да слезе обратно по стълбището, когато забелязах нещо, от което ми прилоша въпреки двайсетгодишната ми практика. Изпод вратата се извиваше тънка червена струйка кръв, която лъкатушеше през коридора и образуваше локвичка до отсрещната стена. Извиках и това накара момчето да се върне обратно. Когато видя кръвта, то едва не припадна. Вратата беше заключена отвътре, но ние й ударихме по едно рамо и тя поддаде. Прозорецът беше отворен, недалеч от него лежеше скупчено тялото на мъж по пижама. Изглежда, беше починал преди доста време, защото крайниците му бяха втвърдени и студени. Когато го обърнахме възнак, момчето веднага го позна и каза, че е същият джентълмен, който бил наел стаята под името Джоузеф Стангърсън. Причината за смъртта му бе дълбока рана от лявата страна на гърдите, която сигурно е стигнала до сърцето. А сега идва най-странното в цялата работа. Какво, предполагате, имаше около убития?
Усетих, че по тялото ми полазват тръпки, и предчувствах, че следва нещо ужасно, преди още Шерлок Холмс да отвърне:
— Думата Rache, написана с кръв.
— Точно така — каза Лестрейд с глас, в който се чувстваше страх, и за известно време всички се умълчахме.
В деянията на този неизвестен убиец имаше нещо методично и непонятно и това придаваше още по-зловещ вид на престъпленията му. И макар на бойното поле нервите ми да се бяха оказали достатъчно здрави, когато мислех за тези убийства, усещах, че ми изневеряват.
— Убиецът е бил видян — продължи Лестрейд. — Едно момче на път за мандрата, в която работи, случайно минало по уличката с частните конюшни на гърба на хотела. Забелязало, че стълбата, която обикновено лежала там, била изправена срещу един от прозорците на втория етаж, а той бил широко отворен. Когато отминало, обърнало се и видяло някакъв човек да слиза по стълбата. Слизал толкова спокойно и невъзмутимо, че момчето го взело за дърводелец или мебелист, който работи в хотела. Не му обърнало повече внимание, а само си помислило, че е твърде рано за започване на работа. Останало с впечатление, че човекът бил висок, с червендалесто лице, облечен в дълго кафяво палто. Вероятно е постоял в стаята известно време след убийството, защото в един леген открихме окървавена вода, в която сигурно си е измил ръцете, а по чаршафите имаше петна, от които личеше, че преднамерено е избърсал в тях ножа си.
Когато чух описанието на убиеца, което съвпадаше така точно с даденото от Холмс, погледнах към него. Но по лицето му не се забелязваше никаква следа от ликуване или задоволство.
— Не открихте ли в стаята нещо, което би могло да послужи като улика срещу убиеца? — попита той.
— Нищо. В джоба на Стангърсън намерихме кесията на Дребър, но това, изглежда, е напълно естествено, тъй като винаги той е плащал всичко. Сумата беше осемдесет и няколко лири, нищо не е било взето. Каквито и да са мотивите за тези необикновени убийства, не са заради грабеж. В джоба на убития нямаше никакви документи или записки, с изключение на една телеграма, изпратена от Кливланд преди около месец: „Дж. Х. е в Европа.“ И никакво име.
— А нямаше ли нещо друго? — попита Холмс.
— Нищо интересно. Романът, с който Стангърсън се е приспивал, лежеше на леглото, а лулата му бе на един стол до него. На масата имаше чаша вода, а на дъската на прозореца — малка кутийка с две хапчета.