Последното му изявление прозвуча толкова неочаквано, че моят съквартирант ми се стори не на себе си. Но на пода лежеше умрялото куче и доказваше, че предположението му е било вярно. Сякаш и мъглите в собствената ми глава започваха да се вдигат и аз вече долавях някаква смътна и все още неясна картина за истината.
— Странно ви изглежда — продължи Холмс, — защото не успяхте още в самото начало на разследването да схванете важността на единствената истинска нишка, която стоеше пред вас. Аз имах късмета да се хвана за нея и всичко, което ставаше след това, потвърждаваше първоначалното ми предположение и всъщност беше съвсем логично следствие от него. Затова нещата, които ви объркаха и озадачиха и сякаш правеха случая още по-заплетен, за мен просто хвърляха по-обилна светлина върху него и подсилваха заключенията ми. Голяма грешка е да се бърка странното със загадъчното, защото в него не се проявяват никакви нови или по-специални черти, от които биха могли да се извлекат някакви дедукции. Това убийство щеше да е много по-трудно за разкриване, ако тялото на жертвата беше намерено на пътя без нито една от онези добавки, които го правеха толкова необикновено. Тези странни подробности обаче, вместо да направят случая по-труден, всъщност постигнаха обратния ефект.
Грегсън, който дотогава бе слушал тези обяснения с явно нетърпение, не можа да се сдържи повече.
— Мистър Шерлок Холмс — обади се той. — Всички сме готови да признаем, че сте много умен човек и че си имате свои собствени методи на работа. Но в този момент на нас ни трябва нещо повече от теория и проповеди. Въпросът е да се хване убиецът. Аз изложих моето мнение по случая, но, изглежда, не съм прав. Младият Шарпантие не би могъл да има пръст във второто убийство. Лестрейд тръгна по следите на този Стангърсън, но, изглежда, и той не е прав. Вие подхвърляте по някой намек от време на време и сигурно знаете повече от нас, но дойде времето, когато смятаме, че имаме право да ви попитаме какво знаете по този случай. Можете ли да назовете човека, който го е извършил?
— Не мога да не се съглася с Грегсън, сър — обади се Лестрейд. — И двамата опитахме, и двамата не успяхме. Откак съм в стаята, вече на няколко пъти подхвърляте, че разполагате с всички доказателства, които са ви нужни. Вярвам, че няма повече да се криете от нас.
— Всяко забавяне на ареста на убиеца — намесих се и аз — може да му даде време да извърши още жестокости.
Притиснат по този начин, Холмс започна да се колебае. Продължи да се разхожда из стаята с наведена глава като човек, потънал в дълбок размисъл.
— Повече убийства няма да има — каза най-сетне той, като се спря внезапно и се обърна с лице към нас. — Изключено е. Попитахте ме дали зная името на убиеца. Да, зная го. Но това е дреболия и сравнение с възможността да хванем този човек. Надявам се да го направя скоро. Имам пълната надежда, че ще успея по замисления от мен начин. Но това е работа, която изисква фино пипане, защото имаме работа с хитър и отчаян човек, подкрепян, както вече имах случай да се убедя, от един друг, не по-малко умен от него. Докато убиецът няма представа, че някой е по следите му, съществува известна възможност да бъде хванат. Но ако го осени и най-малкото подозрение, ще си смени името и мигновено ще се разтвори сред четирите милиона жители на този град. Без намерение да оскърбявам чувствата на когото и да е от вас двамата, съм длъжен да кажа, че смятам тези хора за повече от достойни съперници на официалната полиция и това е причината, поради която досега не съм прибягнал до вашата помощ. Не успея ли, естествено, ще поема цялата вина за неуспеха, подготвен съм за това. Засега съм готов да обещая, че в момента, когато съм в състояние да ви разкрия всичко, без да излагам на опасност собствените си комбинации, ще го направя незабавно.
Грегсън и Лестрейд не изглеждаха особено доволни от това уверение, а още по-малко — от унизителните намеци за полицията и детективите. Грегсън се бе изчервил до корена на светлата си като лен коса, докато малките очички на Лестрейд блестяха от любопитство и негодувание. Ала не успяха да кажат нищо, защото в този момент на вратата се почука и пред нас се яви дребната и мръсна фигурка на Уигинс, говорителя на гаменчетата.
— Моля, сър — каза той, допирайки почтително ръка до челото си, — файтонът е долу.
— Добре, моето момче — каза ласкаво Холмс. — Защо не въведете този модел в Скотланд ярд? — продължи той и извади чифт стоманени белезници от едно чекмедже. — Вижте колко хубаво работи пружината им. Заключват се мигновено.