— И старият модел си го бива — забеляза Лестрейд, — ако заловим обаче човек, на когото трябва да ги поставим.
— Добре, добре — усмихна се Холмс. — А файтонджията би могъл да ми помогне да сваля тези сандъци. Помоли го да дойде тук, Уигинс.
Много се изненадах, когато чух, че съквартирантът ми говори така, сякаш заминавахме на пътешествие, тъй като не ми беше споменал нито дума за това. В стаята имаше един куфар, който той измъкна и започна да стяга с ремък. Появи се файтонджията.
— Ела да ми помогнеш да стегна тази тока — каза му Холмс, коленичил над куфара, без да обръща глава.
Мъжът тръгна към него с намусен и предизвикателен вид и протегна ръце, за да му помогне. В този момент се чуха остро щракване и дрънчене на метал и Шерлок Холмс скочи отново на крака.
— Господа — извика той с блеснали очи, — позволете ми да ви представя господин Джеферсън Хоуп, убиеца на Инок Дребър и Джоузеф Стангърсън.
Всичко стана мигновено — толкова бързо, че нямах време дори да го осъзная. Но моментът се е запечатал здраво в паметта ми — триумфалното изражение на Холмс, звънкият му глас, слисаното, свирепо лице на файтонджията, гледащ кръвнишки лъскавите белезници, които като по магия бяха обвързали ръцете му. Една-две секунди всички приличахме на група статуи. После с нечленоразделни яростни викове затворникът се отскубна от ръцете на Холмс и се хвърли през прозореца. Дограмата и стъклата се разхвърчаха пред него, но преди да успее да се измъкне, Грегсън, Лестрейд и Холмс скочиха отгоре му като глутница хрътки. Смъкнахме го обратно вътре и тогава започна страшна схватка. Беше толкова силен и разярен, че успя много пъти подред да отхвърли и четирима ни. Изглеждаше като човек, който притежава конвулсивната сила на изпаднал в епилептичен припадък. Лицето и ръцете му бяха силно наранени след опита да мине през прозореца, но загубата на кръв изобщо не отслаби съпротивата му. Едва когато Лестрейд успя да вмъкне ръката си в омотаното около врата му шалче и почти го задуши, той разбра, че съпротивата е безполезна. Но дори и тогава не се почувствахме сигурни и трябваше да завържем и ръцете, и краката му. Когато свършихме, се изправихме запъхтени и останали без дъх.
— Имаме на разположение файтона му — каза Холмс. — С него ще го закараме до Скотланд ярд. А сега, господа — продължи той, любезно усмихнат, — стигнахме до края на нашата малка мистерия. Можете да ми задавате всякакви въпроси, без да се опасявате, че ще откажа да ви отговарям.
Част II
Осма глава
Голямата солена равнина
В централната част на обширния Северноамерикански континент се простира безводна отблъскваща пустиня, която много години е издигала бариера срещу настъплението на цивилизацията. От Сиера Невада до Небраска и от река Йелоустоун на север до Колорадо на юг е разположена една необитаема, потънала в безмълвие област. Но природата на тази навъсена пустиня съвсем не е еднообразна. Тук има високи, покрити със сняг планини и тъмни мрачни долини. Има бързотечни реки, втурнали се всред озъбените канари на каньоните, и необятни равнини, заснежени през зимата и посивели от примесения с много соли прах през лятото. И навсякъде неизменните черти на тази земя остават безплодието, негостоприемността и мизерията.
Тази земя на отчаянието няма свои обитатели. Понякога я прекосяват групи индианци от племената паони или чернокраки в търсене на нови ловни полета, но и най-смелите са доволни, когато загубят от погледа си тези зловещи равнини и се озоват отново в родните си прерии. Койотът дебне сред шубрака, мишеловът кръжи тежко във въздуха, мечката се движи тромаво през тъмните долини, омитайки всичко годно за ядене сред скалите. Това са единствените обитатели на тази пустош.
В целия свят едва ли има по-отчайваща гледка от северните склонове на Сиера Бланка. Докъдето стига погледът, се шири огромната равна пустиня, покрита със солен прах и осеяна с кичури от най-ниските пустинни храсти. На хоризонта се издига дълга верига от планински върхове с назъбени скали и снежни шапки. В тази обширна област няма никакъв признак на живот, нито на нещо, напомнящо за живи същества. В стоманеносиньото небе не се виждат птици, а по мрачната сива земя не се забелязва движение. Цари пълна тишина. Колкото и да се вслушва човек в тази пустош, не се чува звук — само тишина, пълна и сломяваща сърцето.
Вече споменахме, че в тази обширна равнина няма нищо, напомнящо за живот. И все пак това не е съвсем вярно. Ако погледне надолу от Сиера Бланка, човек може да забележи една пътека, която пресича пустинята и с лъкатушене се губи в далечината. Тя е изровена от колела и отъпкана от краката на много авантюристи. Тук-там на фона на соления сив прах белеят и блестят на слънцето някакви предмети. Приближете се и ги разгледайте! Това са кости, някои по-големи и груби, други по-малки и фини. Първите са на говеда, а вторите на хора. В продължение на около 1500 мили човек може да проследи зловещия път на кервана по пръснатите останки на онези, които са паднали край него.