Една лятна вечер той пристигна в галон и спря до вратата. Тя беше на двора и тръгна да го посрещне. Той завърза коня си за оградата и закрачи по пътечката.
— Заминавам, Люси — каза Хоуп, стисна двете й ръце и я загледа нежно. — Не те моля да тръгнеш с мен сега, но ще бъдеш ли готова, когато дойда да те взема?
— Кога? — попита тя, усмихната и изчервена.
— След около два месеца. Ще дойда да те поискам, мила. И няма човек, който може да застане помежду ни.
— Ами татко? — попита тя.
— Той вече даде съгласието си, при условие че разработката на онези мини потръгне, както трябва. Не се страхувам.
— Е, щом сте се разбрали с татко, аз нямам какво да кажа — прошепна тя и се притисна до широката му гръд.
— Слава на Бога — изрече дрезгаво той, наведе се и я целуна. — Значи всичко е наред. Ако се забавя сега, ще ми е много трудно да се разделя с теб. Приятелите ми ме чакат в каньона. Довиждане, скъпа моя, довиждане. След два месеца ще се видим.
Докато говореше, Хоуп се отскубна от нея, метна се на коня и препусна в луд галоп, без нито веднъж да се обърне, сякаш се страхуваше, че решителността му може да го напусне, ако погледне дори само веднъж назад. Тя остана на вратата, докато той се загуби от погледа й. После се прибра у дома — най-щастливата девойка в Юта.
Десета глава
Джон Фериър разговаря с пророка
Изминаха три седмици, откак Джеферсън Хоуп и другарите му напуснаха Солт Лейк Сити. Сърцето на Джон Фериър се свиваше от мъка, като си помислеше за завръщането на момъка и за предстоящата след това загуба на осиновената му дъщеря. Но нейното светнало от щастие лице му помагаше по-добре от всякакви други аргументи да се примири. Дълбоко в себе си беше решил много отдавна, че за нищо на света не би позволил дъщеря му да се омъжи за мормон. Такава женитба би била за него срам и позор. Каквото и да си мислеше за останалата част от учението на мормоните, по тази точка беше непреклонен. Но трябваше да си затваря здраво устата, защото изразяването на несъгласие беше опасно в Земята на светците по онова време.
Да, опасно беше — дотолкова, че дори най-праведните се осмеляваха само да прошепнат някое религиозно съждение, да не би нещо от казаното да бъде криво разбрано и да им донесе бърза и жестока разплата. Жертвите на преследванията на свой ред бяха станали преследвачи, и то безпощадни. Нито севилската инквизиция, нито немският фемгерихт, нито тайните общества в Италия са пускали в ход по-страшна машина от онази, която бе надвиснала като облак над територията Юта.
Невидимото й действие, както и атмосферата на тайнственост, в която бе обгърнато всичко, правеха организацията двойно по-опасна. Тя изглеждаше всезнаеща и вездесъща, но въпреки това нито се виждаше, нито се чуваше. Онзи, който се изправеше срещу църквата, изчезваше безследно и никой не знаеше къде е отишъл или какво го е сполетяло. Жена му и децата му го чакаха у дома, но бащата не се завръщаше никога вече, за да им каже какво е преживял в ръцете на тайнствените си съдии. Непредпазлива дума или прибързано действие водеха до унищожение, без някой да знае нещо за естеството на ужасяващата сила, властваща над тях. Не е за учудване, че хората живееха в страх и трепереха, че и в най-отдалечения пущинак не смееха да прошепнат на глас съмненията си.
В началото тази невидима и ужасяваща сила се стоварваше само върху главите на непокорните, които, след като вече бяха приели мормонската вяра, след време искаха да се отклонят или напълно да се откажат от нея. Скоро тя се разпростря по-нашироко. Броят на зрелите жени намаляваше, а полигамията без население от женски пол вече наистина се превръщаше в ялова доктрина. Започнаха да се носят странни слухове — за убити емигранти и нападнати лагери в райони, където никога не бе имало индианци. В харемите на старейшините се явяваха нови жени, които плачеха и вехнеха, с лица, посърнали от преживени ужаси. Закъснели пътници из планините разказваха за банди въоръжени мъже, маскирани, прокрадващи се безшумно в мрака. Слуховете и приказките скоро добиха по-ясни очертания и бяха многократно потвърдени, докато накрая получиха определено име. И днес в самотните ферми на Дивия запад името на бандата Данит или „ангелите отмъстители“ предизвиква боязлив трепет.