Никой не знаеше кой принадлежи към това безмилостно съзаклятие. Имената на участниците в кървавите злодеяния и насилия, извършени в името на религията, се пазеха в дълбока тайна. Дори най-близкият приятел, с когото си споделил съмненията си относно пророка и неговата мисия, можеше да се окаже един от ония, които щяха да дойдат през нощта да наказват с огън и меч. Всеки се страхуваше от съседа си и никой не говореше за нещата, които бяха най-близо до сърцето му.
Едно прекрасно утро Джон Фериър се готвеше да тръгне за нивите си, когато дворната врата се хлопна и той видя през прозореца пълен мъж на средна възраст, запътил се към къщата. Сърцето му подскочи от страх, тъй като това беше самият Брайъм Юнг. Разтреперан, защото знаеше, че подобна визита не вещае нищо добро, Фериър изтича към вратата, за да поздрави предводителя на мормоните. Юнг прие хладно поздрава му и го последва във всекидневната със сурово изражение.
— Братко Фериър — каза той, като седна и погледна изпод вежди фермера. — Истинските застъпници на вярата се отнесоха много приятелски към теб. Ние те взехме, когато те намерихме умиращ от глад в пустинята, деляхме с теб храната си и те доведохме благополучно до избраната долина, дадохме ти достатъчно земя и ти позволихме да забогатееш под наша закрила. Така ли е?
— Така е — отвърна Джон Фериър.
— В замяна поискахме да изпълниш само едно условие, да приемеш истинската вяра и да спазваш установените изисквания. Ти обеща, че ще направиш всичко, но ако е вярно това, което се говори, не си го изпълнил.
— Как да не съм го изпълнил — каза Фериър, вдигайки разпалено ръце нагоре. — Не давам ли дела си в общия фонд? Не посещавам ли храма? Не…
— А къде са ти жените? — попита Юнг и се огледа. — Повикай ги, за да ги поздравя.
— Вярно е, че не съм женен — отвърна Фериър. — Но жените бяха малко, а имаше много хора с по-основателни претенции от мен. Но не съм самотник, дъщеря ми се грижи за дома.
— Тъкмо за твоята дъщеря съм дошъл да говоря с теб — каза предводителят. — Вече е голяма. Сега тя е цветето на Юта и се харесва на много от първите хора в нашите земи.
В душата на Джон Фериър се отрони тежък стон.
— За нея се носят слухове, на които не искам да вярвам. Говори се, че е обещана на някакъв немормон. Това сигурно са празни клюки. Какво е тринайсетата заповед в завета на блажения Джоузеф Смит? „Всяка девойка от правата вяра да се омъжи за избраник, защото, ако се омъжи за немормон, тя ще извърши тежък грях!“ А щом е така, невъзможно е ти, като човек, който изповядва святата вяра, да позволиш дъщеря ти да я наруши.
Джон Фериър не отговори нищо, а продължи да си играе с камшика.
— По този единствен пункт ще поставим на изпитание цялата ти вяра. Така реши Светият съвет на четиримата. Момичето е младо и ние няма да позволим да се ожени за човек с посивели коси, нито пък ще я лишим напълно от правото й на избор. Ние, старейшините, си имаме достатъчно юници3, но трябва да помислим и за децата си. Стангърсън има син, Дребър — също, и всеки от тях с радост ще приеме в дома си твоята дъщеря. Тя да избере единия. Млади са, богати и отдадени на истинската вяра. Какво ще кажеш?
Фериър помълча известно време със свъсени вежди.
— Трябва да ни дадете време — каза най-после. — Дъщеря ми е много млада, едва-що навърши възрастта за женитба.
— Има един месец, за да реши кого ще избере — каза Юнг и се изправи. — В края на този срок ще трябва да даде отговор.
Той вече излизаше през вратата, когато изведнъж се обърна с пламнало лице и блеснали очи.
— И запомни, Джон Фериър — прогърмя гласът му, — ако сте решили да се опълчите против заповедите на Свещената четворка, двамата с дъщеря ти ще съжалявате, че костите ви не са изгнили в Сиера Бланка.
Ръкомахайки заплашително, той хлопна вратата зад себе си и Фериър чу как чакълената настилка на пътеката захрущя под тежките му стъпки.
Остана с отпуснати на коленете ръце, чудейки се как да разкаже за станалото на дъщеря си, когато една нежна ръка докосна неговата, и като вдигна очи, я видя изправена до него. Веднага разбра, че е чула всичко.
— Не съм подслушвала — каза тя. — Гласът му гърмеше из цялата къща. О, татко, татко! Какво ще правим сега?
— Не се страхувай — отвърна той, притегли я към себе си и поглади ласкаво с ръка кестенявата й коса. — Ще се оправим някак. Ти държиш за онова момче, нали?
В отговор тя само стисна ръката му още по-здраво и изхлипа.
— Да, разбира се. Нямаше да ми е приятно да чуя друго. Добър момък, при това повече християнин от всички тези хора въпреки непрекъснатите им молитви и проповеди. Утре една група заминава за Невада и аз ще успея да му известя в какъв капан се намираме. Ако съм опознал добре този младеж, той ще долети тук по-бързо от телеграма.
3
В една от своите проповеди преподобният Дърбърт К. Кимбъл нарича с този нежен епитет своите сто жени. — Б.а.