Скоро съзря мястото, където бе запалил огъня. Все още тлееха няколко въглена, но очевидно, след като бе тръгнал, никой не го беше поддържал. Наоколо цареше мъртва тишина. Опасенията му се превърнаха в убеждение и той забърза напред. Около огъня нямаше жива душа. Конете и мулето, старецът, девойката — всички бяха изчезнали. Беше пределно ясно, че в негово отсъствие бе връхлетяла някаква внезапна, ужасна беда, която бе поразила всички, без обаче да бе оставила следи. Объркан и зашеметен от удара, Джеферсън Хоуп почувства, че му се завива свят, и се облегна на пушката, за да не падне. Но той беше човек на действието и бързо се отърси от моментната слабост. Взе едно полуобгоряло дърво от огъня и го раздуха, докато се появи пламък. Помъчи се да разгледа малкия лагер. Земята беше отъпкана от копитата на много коне, което показваше, че бегълците са били настигнати от голяма група преследвачи. Посоката на следите им показваше пътя за Солт Лейк Сити. Дали бяха взели със себе си и двамата му спътници? Джеферсън Хоуп беше почти сигурен в това, когато съзря нещо, което го накара да изтръпне. Недалеч от лагера се издигаше купчинка червеникава пръст. Не можеше да бъде друго освен прясно изкопан гроб. Младият ловец се доближи до купчинката и забеляза забита в нея пръчка с парче хартия, мушнато в една цепнатина. Надписът на хартията беше кратък, но точен:
ДЖОН ФЕРИЪР
бивш жител на Солт Лейк Сити
починал на 4 август 1860 г.
Значи якият старец, с когото се бе разделил само преди няколко часа, не беше жив и това бе целият му епитаф. Джеферсън Хоуп започна трескаво да се оглежда за втори гроб, но не откри нищо. Люси беше отвлечена обратно от страшните преследвачи, за да започне отредената й участ на жена в харема на сина на старейшината. Когато разбра каква щеше да бъде съдбата й, младежът пожела да лежи като стария фермер в този прясно изкопан гроб.
Но енергичната му натура отново се отърси бързо от летаргията, която носи отчаянието. Щом не му оставаше друго, можеше да посвети живота си на отмъщението. Заедно с непоколебимото си търпение и старателност Джеферсън Хоуп притежаваше и силно чувство за мъст, може би засилено и от честото му общуване с индианците. Край изоставения огън той почувства, че единственото, което би могло да разпръсне мъката му, беше пълното и безпощадно възмездие, което враговете трябваше да получат от собствената му ръка. И той реши да посвети цялата си силна воля и неукротима енергия на тази единствена цел. Със сурово пребледняло лице се върна до мястото, където беше изпуснал храната, и като разпали огъня, опече от месото достатъчно, за да му стигне за няколко дни. Постави го в едно вързопче и въпреки умората тръгна бавно обратно през планините по следите на „ангелите отмъстители“.
Пет дни се промъкваше с изранени нозе и отслабнал от умора по пътя, който преди бе изминал на кон. Нощем се хвърляше на мъха между скалите и открадваше по няколко часа сън, но още преди да съмне, отново бе на път. На шестия ден се добра до Долината на орлите, откъдето беше започнало злополучното им бягство. Показаха се и къщите на „светците“. Изтощен и измъчен, Хоуп се облегна на пушката и размаха заплашително мършавата си ръка към притихналия, ширнал се под нозете му град. Вглеждайки се, забеляза по някои от главните улици знамена и други празнични приготовления. Чудеше се какво ли може да означава това, когато чу тропот на копита и видя конник. Когато пътникът се приближи, той разпозна един мормон на име Каупър, на когото бе правил немалко услуги.
— Аз съм Джеферсън Хоуп — каза той, щом се изравниха. — Помниш ли ме?
Мормонът го гледаше с нескрито удивление. И наистина беше трудно да се познае в този дрипав нечист скитник с призрачнобледо лице и див свиреп поглед някогашният спретнат млад ловец. Когато най-после се убеди, че наистина е Джеферсън Хоуп, изненадата му се превърна в ужас.
— Ти да не си луд да идваш тука — извика мормонът. — Ако някой ме види, че разговаряме, с мен е свършено. Има заповед на Свещената четворка да те арестуват, задето си помогнал на бегълците.
— Не се страхувам нито от тях, нито от заповедите им — каза твърдо Хоуп. — Изглежда, знаеш нещо по този въпрос, Каупър. Заклевам те в името на всичко, което ти е скъпо, да ми отговориш на няколко въпроса. За Бога, не ми отказвай!