— Какво искаш? — попита неспокойно мормонът. — Питай по-бързо: тук и скалите имат уши, а дърветата — очи!
— Какво е станало с Люси Фериър?
— Вчера се омъжи за младия Дребър. Съвземи се, човече! Съвземи се! Какво ти стана?
— Няма значение — каза тихо Хоуп, целият пребледнял, отпуснат на камъка, на който се опираше преди това. — Омъжи се, казваш?
— Омъжи се вчера — затова има знамена. Младият Дребър и младият Стангърсън се поскараха кой да я вземе. И двамата били сред преследвачите, а Стангърсън застрелял баща й и това му даваше по-голямо право да я иска. Но когато обсъждали въпроса в съвета, привържениците на Дребър се оказали по-силни и пророкът я дал на него. Едва ли обаче ще я има дълго, защото с очите си видях смъртта, изписана на лицето й. Приличаше по-скоро на призрак, отколкото на жена. Тръгваш ли си вече?
— Да, тръгвам — каза Джеферсън Хоуп, който се бе изправил, а в очите му проблясваше зловещо пламъче.
— Къде отиваш?
— Няма значение — отвърна и като метна пушката си на рамо, се заспуска надолу по клисурата, към сърцето на планината, към леговищата на дивите зверове. Но сред тях нямаше по-жесток и по-опасен от него.
Стана точно така, както бе предрекъл мормонът. Дали заради ужасната смърт на баща й или заради омразния брак, който й бе натрапен, Люси не вдигна повече глава, започна да вехне и само след месец угасна. Нейният съпруг пияница се бе оженил за нея главно за да заграби всичко, което бе притежавал Джон Фериър, и дори не си даде вид, че скърби много за загубата, но останалите му жени я оплакаха. Те прекараха цялата нощ преди погребението край тялото й, както е мормонският обичай. Бяха се скупчили около нея в ранните утринни часове, когато — за техен най-голям ужас и изненада — вратата се отвори широко и в стаята влезе свиреп на вид човек със загрубяло лице и дрипави дрехи. Без да отправи нито поглед, нито дума към треперещите от страх жени, той тръгна право към безмълвната, восъчнобледа фигура, в която някога се намираше чистата душа на Люси Фериър. Наведе се над нея, докосна благоговейно с устни студеното й чело, а после, сграбчвайки ръката й, взе венчалния й пръстен.
— Не бива да бъде погребана с него — изръмжа свирепо и преди да успеят да вдигнат тревога, се спусна по стълбите и изчезна.
Епизодът беше толкова странен и кратък, че присъстващите трудно можеха сами да повярват или да убедят други хора в истинността му, ако не беше неопровержимото изчезване на златната халка, която сочеше, че покойната е била омъжена.
В продължение на няколко месеца Джеферсън Хоуп се скиташе из планините, водейки странен, полудив живот и поддържайки духа си само с постоянните планове за отмъщение. Из града плъзнаха слухове за тайнствената фигура из покрайнините и усамотените планински клисури. Веднъж през прозореца на Стангърсън профуча куршум и се сплеска на стената само на крачка от него. При друг случай — Дребър минаваше под една скала — към него се търкулна огромен камък и той успя да избегне ужасна смърт само като се хвърли по очи на земята. Не след дълго двамата млади мормони се досетиха за причината за тези опити за покушение и неведнъж тръгваха с хайки към планините, надявайки се да заловят или да убият своя враг, но все безуспешно. После възприеха тактиката никога да не излизат сами навън след здрачаване, а къщите им се охраняваха. По-късно се отказаха от тези мерки, защото противникът им вече нито се чуваше, нито се виждаше и се надяваха, че времето е уталожило желанието му за мъст.
Но вместо да отслаби ожесточението му, времето го изостряше все повече. По характер младият ловец беше твърд и упорит, а мисълта за отмъщение не оставяше в сърцето му място за никакви други чувства. Но преди всичко той беше практичен човек. Скоро разбра, че дори неговото желязно здраве няма да издържи на постоянното напрежение. Животът на открито и липсата на пълноценна храна започваха да подкопават организма му. А ако умреше като куче в планината, какво щеше да стане с неговото отмъщение? Защото, ако продължаваше да води същия начин на живот, смъртта бе неизбежна. Той чувстваше, че от това печелят само враговете му, затова, макар и неохотно, се върна при старите мини в Невада, където искаше да възстанови здравето си и да посъбере достатъчно пари, за да може да преследва враговете си, без да търпи лишения.
Първоначално възнамеряваше да не отсъства повече от една година, но поради стечение на различни непредвидени обстоятелства успя да напусне мините едва след близо пет години. Споменът за стореното зло и желанието му за отмъщение бяха се запазили толкова силни, колкото през онази паметна нощ, когато се бе изправил до гроба на Джон Фериър. Преоблечен и под чуждо име се завърна в Солт Лейк Сити, безразличен към всичко, което можеше да го сполети, стига само да успееше да получи онова, което за него беше справедливост. Там го очакваха лоши новини. Няколко месеца преди това сред Божиите избраници бе настъпил разкол, тъй като някои млади членове на църквата се бяха обявили срещу властта на старейшините и част от недоволните се бяха отцепили от сектата и бяха напуснали Юта, отказвайки се от мормонството. Сред тях бяха Дребър и Стангърсън и никой не знаеше къде са отишли. Носеше се слух, че Дребър успял да обърне голяма част от състоянието си в пари и заминал като богат човек, докато спътникът му Стангърсън бил сравнително беден. Никой не знаеше къде са.