Разказът беше толкова вълнуващ, поднесен по толкова смайващ начин, че всички останахме смълчани. Дори и професионалните детективи, колкото и привикнали да бяха с всякакви подробности на престъпленията, изглеждаха развълнувани. Продължихме да стоим още няколко минути в тишина, нарушавана само от дращенето на молива на Лестрейд, който довършваше стенографския си запис.
— Има само един въпрос, по който бих желал да получа малко повече информация — каза най-сетне Шерлок Холмс. — Кой беше съучастникът ви, който дойде за пръстена, когато дадох обявата?
Затворникът намигна дяволито на приятеля ми.
— Мога да разкажа собствените си тайни — каза той, — но не искам да вкарвам други хора в беда. Видях вашето обявление и си помислих, че може да е капан, но че може и наистина да си получа пръстена. Приятелят ми предложи сам да дойде и да разбере. Сигурно ще признаете, че го направи много фино.
— Несъмнено — усмихна се сърдечно Холмс.
— А сега, господа — каза важно инспекторът, — трябва да спазим предвидените от закона формалности. В четвъртък затворникът ще бъде изправен пред съда и тогава вашето присъствие ще бъде необходимо. Дотогава за него отговарям аз.
Той натисна звънеца и двама пазачи отведоха Джеферсън Хоуп, а ние двамата с приятеля ми излязохме от участъка и тръгнахме към улица „Бейкър“.
Четиринайсета глава
Заключение
Когато дойде четвъртък, от нашите показания вече нямаше нужда. Делото бе поето от един по-висш съдия и Джеферсън Хоуп бе призован пред трибунал, където щеше да има пълна справедливост. През нощта след залавянето му аневризмата му не издържала и на следващата сутрин той бил намерен проснат на пода на килията, с доволна усмивка на лице, сякаш в предсмъртния си час бе отправил погледа си назад, към един полезно прекаран живот и увенчано с успех дело.
— Грегсън и Лестрейд побеснели, когато научили за смъртта му — съобщи ми Холмс на следващата вечер, когато заговорихме за това. — Какво ще стане сега с шумната им реклама?
— Не мисля, че имат кой знае каква заслуга за залавянето му — отвърнах аз.
— Онова, което си направил, има твърде малко значение на този свят — каза горчиво Холмс. — Въпросът е да можеш да убедиш хората да повярват, че си го направил. Но както и да е — продължи по-спокойно той след кратка пауза. — Не ми се искаше да пропусна това разследване. В моята практика не е имало друг по-добър случай. Колкото и елементарен да е всъщност, в него все пак имаше няколко поучителни момента.
— Елементарен! — възкликнах аз.
— Ами, разбира се, как другояче да бъде наречен? — каза Холмс, усмихвайки се на моята изненада. — Доказателство за безспорната му елементарност е самият факт, че без никаква странична помощ, само с няколко обикновени дедукции, успях за три дни да хвана престъпника.
— Така е наистина — съгласих се аз.
— Както вече ти обясних, всяко нещо, което излиза извън рамките на обикновеното, по-скоро улеснява, а не е пречка. За да се разреши подобен проблем, най-важното е да умееш да разсъждаваш в обратен ред. Много полезно умение и се придобива лесно, но хората не го използват охотно. Във всекидневието е много по-полезно да се разсъждава последователно и затова обикновено другият начин се пренебрегва. На петдесет души само един може да разсъждава аналитично, останалите разсъждават синтетично.
— Признавам — казах, — че не разбирам много добре какво искаш да кажеш.
— И не съм очаквал друго. Да видим сега дали ще успея да се изразя по-ясно. Повечето хора, ако им опишеш верига от определени събития, ще ти кажат какъв ще е резултатът. Те свързват мислено отделните събития и стигат до определени изводи за онова, което ще последва. Ала съвсем малко са хората, които, ако им дадеш някакъв резултат, са в състояние да проследят мислено стъпките или фазите, през които се е минало, докато се стигне до този резултат. Именно тази способност е качеството, което аз наричам разсъждаване в обратен ред или аналитично мислене.