— Чудесно — извиках. — Твоите достойнства трябва да станат обществено достояние. Трябва да публикуваш описание на случая. А ако не го направиш ти, ще го сторя вместо теб.
— Можеш да постъпиш, както намериш за добре, докторе — отвърна Холмс. — Погледни тук — продължи той и ми подаде един вестник. — Прочети това!
Беше днешният брой на вестник „Ехо“, а абзацът, който ми бе посочил, се отнасяше до нашия случай.
„Читателите — пишеше в него — изгубиха възможността да се наслаждават докрай на една сензация поради внезапната смърт на задържания Хоуп, заподозрян в убийството на господин Инок Дребър и на господин Джоузеф Стангърсън. Подробностите, свързани с този случай, вероятно няма да станат известни, макар да научихме от авторитетен източник, че престъплението е било извършено в резултат на стара и романтична семейна вражда, в която важна роля са играли любовта и мормонството. Изглежда, че и двете жертви на младини са били членове на сектата на Божиите избраници и че Хоуп, покойният затворник, е дошъл също от Солт Лейк Сити. Ако този случай не доведе до друго, то поне изтъква по един безспорен и изумителен начин ефикасността на нашите полицейски и детективски сили и ще служи за урок на всички чужденци, за които ще е по-разумно да уреждат своите вражди в родината си и да не ги пренасят на британска земя. Публична тайна е, че заслугата за залавянето на този убиец принадлежи изцяло на добре известните служители от Скотланд ярд Лестрейд и Грегсън. Престъпникът е бил заловен, както изглежда, в квартирата на някой си господин Шерлок Холмс, който като любител е проявил известен детективски талант и с помощта на такива учители, като Лестрейд и Грегсън, може да се надява, че някога ще успее да овладее до някаква степен уменията им. Очаква се двамата детективи да получат награда за заслугите си в разкриването на този случай.“
— Не ти ли казах още от самото начало, че ще стане така — усмихна се Шерлок Холмс. — Това е резултатът от нашия етюд в червено — награда за детективите.
— Няма значение — отвърнах аз. — Всички факти са записани в моя дневник и читателите скоро ще се запознаят с тях. А дотогава ще трябва да се задоволиш с мисълта, че можеш скришом да се радваш на успеха си подобно на римския скъперник:
Приключенията на Шерлок Холмс (1891–1893)
Артър Конан Дойл
Скандал в Бохемия
I
За Шерлок Холмс тя винаги ще си остане Жената. Рядко съм го чувал да я назовава другояче. В неговите очи тя засенчва всички останали представителки на своя пол и ги превъзхожда. Но това не означава, че изпитваше нещо напомнящо любов към Айрини Адлър. Всякакви чувства и особено това бяха чужди за хладния му, точен и възхитително уравновесен ум. За мен Холмс бе най-съвършената позната досега машина на разума и наблюдението, като любовник обаче би изпаднал в неловко положение. За нежните страсти говореше единствено с насмешка и сарказъм. За наблюдателя Холмс страстите бяха възхитителна находка — отлична възможност за разкриване на подбудите. Ала за тренирания човек на разума възможността подобни смущения да нарушат собствената му чувствителна и фина настройка означаваше някакъв застрашителен фактор да постави под съмнение всички постижения на ума му. Нито песъчинката, попаднала в прецизен инструмент, нито пукнатинката, появила се върху някоя от мощните му лупи, бяха в състояние така да нарушат спокойствието му, както едно силно чувство би го засегнало. При все това за него съществуваше една-единствена жена и тази жена беше покойната сега Айрини Адлър, оставила смътни спомени за себе си.
4
Навън народът ме освирква, но вкъщи сам си ръкопляскам и се наслаждавам на паричките си в сандъка. — Б.пр.