Холмс се позасмя тихо и потри дългите си жилести ръце.
— Изключително просто — каза той, — моите очи ми казват, че от вътрешната страна на лявата ти обувка, точно там, където е огряна от огъня в камината, кожата е одраскана и се забелязват шест почти успоредни резки. Очевидно са били направени от някой, който доста небрежно е остъргал ръбовете над подметката, за да отстрани засъхналата кал. Оттук следва, както виждаш, двойната ми дедукция, че си ходил навън в ужасно време и че за теб се грижи някоя крайно небрежна представителка на лондонската слугинска гилдия, която ти поврежда обувките. А що се отнася до лекарската ти практика, ако един господин дойде в квартирата ми и от него се носи миризмата на йодоформ, ако на десния му показалец има петно от сребърен нитрат и ако издутината отстрани на цилиндъра му сочи къде е прибрал стетоскопа си, трябва наистина да съм много тъп, за да не мога да заявя, че този човек е активно действащ представител на медицинската професия.
Не можех да не се разсмея, като го изслушах как простичко и непринудено обяснява процеса на дедукцията си.
— Като те слушам да представяш доводите си — коментирах аз, — всичко винаги започва да ми се струва толкова абсурдно елементарно, сякаш и сам бих могъл да стигна до тях, макар че всеки път, когато ги излагаш, се чувствам объркан, докато не ми изясниш процеса си. Все пак продължавам да вярвам, че моите очи не виждат по-зле от твоите.
— Точно така — отговори той, после запали цигара и се отпусна във фотьойла. — Ти също виждаш, но не умееш да забелязваш. Разликата между едното и другото е ясна. Например ти много пъти си виждал стъпалата, които водят от антрето до тази стая тук горе.
— Да, много пъти.
— Колко пъти?
— Ами неколкостотин.
— Тогава колко стъпала има?
— Колко ли? Не знам.
— Точно така! Не си забелязал. А си ги виждал. Точно това ми е мисълта. Ето аз знам, че стъпалата са седемнайсет, защото не само съм ги виждал, но и съм ги забелязвал. Впрочем понеже се интересуваш от такива проблемчета и защото бе така любезен да опишеш няколко от моите дребни случаи, това тук може да те заинтересува — и той побутна към мен лист плътна розова хартия за писма, който лежеше разгънат на масата. — Пристигна с последната поща — рече Холмс. — Прочети го на глас.
Писъмцето не носеше дата, нито подпис или адрес.
Тази вечер в осем без петнайсет — прочетох — ще Ви посети един господин, който желае да се посъветва с Вас по въпрос от изключителна важност. Неотдавнашните услуги, които оказахте на една от европейските кралски династии, показват, че сте човек, на когото може да се има безусловно доверие по наистина важни въпроси. Тази Ваша характеристика биде от всички кръгове потвърдена. В такъв случай бъдете на разположение в указания час и не се чувствайте засегнат, ако посетителят Ви носи маска.
— Наистина е загадъчно — казах аз. — Какво предполагаш, че означава?
— Още не разполагам с фактите. Капитална грешка е, ако се теоретизира, преди да са налице фактите. Човек започва, без да ще, така да използва фактите, че ги нагажда към предположенията си, вместо да съгласувам предположенията с фактите. Но какво можеш да кажеш за самото писъмце?
Внимателно разгледах бележката, както и хартията, на която бе написана.
— Човекът, който го е писал, може да се предположи, е състоятелен — започнах, стараейки се да подражавам на методите на моя приятел. — Такава хартия трудно може да се намери за по-малко от два шилинга и половина пакетът. Необикновено здрава и плътна е.
— Необикновено, точно тази е думата — обади се Холмс. — Това изобщо не е английска хартия. Вдигни я срещу светлината.
Направих, както ме помоли, и видях голяма буква „E“ и малко „g“, голямо „P“, както и голямо „G“ и малко „t“, втъкани в материята на хартията.
— Какво означава това според теб? — попита Холмс.
— Името на производителя без съмнение или по-точно — монограмът му.
— Съвсем не. Голямото „G“ и малкото „t“ са съкращение на Gesellschaft, което на немски означава „фирма“. Обичайно съкращение, подобно на „д-во“. „P“, естествено, означава Papier — „хартия“. А сега да видим това „Eg“. Нека погледнем в географския справочник — и той свали от полицата тежък кафяв том. — Eglow, Eglonitz, а, ето — Egria. „“Егрия" е немскоговореща област в Бохемия, недалеч от Карлсбад. Известна е с това, че е станала сцена на смъртта на Валенщайн, както и с многобройните си стъкларски и хартиени фабрики." Ха-ха, е, моето момче, какво разбираш дотук? — очите му искряха, когато издуха триумфално във въздуха огромен синкав облак дим от цигарата си.