— Хартията е произведена в Бохемия — отговорих.
— Точно така. А човекът, който е написал бележката, е германец. Обърни внимание на необичайната конструкция на изречението „Тази ваша характеристика биде от всички кръгове потвърдена.“ Това не може да бъде написано от французин или от руснак. Единствено германецът борави така грубо с глаголите си. Значи остава само да открием какво иска този германец, който пише на бохемска хартия и желае да носи маска, за да не показва лицето си. Ето го и него, ако не греша, идва да разсее всичките ни съмнения.
Докато изговаряше тези думи, се чу тропот на конски копита и стърженето на колела в бордюра, последвани от рязко иззвъняване. Холмс подсвирна.
— Два коня, съдейки по звука — рече той. — Да — продължи, след като надникна през прозореца. — Чудесно закрито файтонче, теглено от две красавици. Над сто и петдесет лири всяка. Уотсън, в този случай дори да няма друго нищо, има пари.
— Май е по-добре да си тръгвам, Холмс.
— В никакъв случай, докторе. Стой си на мястото. Без моя Бозуел5 съм загубен. Случаят обещава да е интересен. Ще бъде жалко да го пропуснеш.
— Но твоят клиент…
— Остави го него. На мен може да ми бъде необходима твоята помощ, а и на него също. Ето го, идва. Седни в това кресло, докторе, и ни ощастливи с пълното си внимание.
Звукът на бавни и тежки стъпки, който прозвуча откъм стълбите и коридора, стихна непосредствено пред вратата. След това се разнесе силно и властно почукване.
— Влез! — извика Холмс.
В стаята влезе мъж, не по-малко от два метра висок, с гърди и крайници на същински Херкулес. Облечен бе в скъпи дрехи, но със съмнителен вкус, биха казали мнозина в Англия. Ръкавите и предницата на двуредното му палто се пресичаха от плътни астраганени ленти, а тъмносинята пелерина, наметната на раменете му, бе обшита с огненочервена коприна и прикрепена на врата с брошка, ярък аквамарин. Високи до средата на прасеца му ботуши с кончови, гарнирани със скъпи кожички, допълваха впечатлението за варварски разкош, излъчвано от целия му външен вид. В ръката си мъжът държеше широкопола шапка, а горната част от лицето му бе закрита от черна полумаска, стигаща до скулите, която очевидно бе нагласил току-що, защото, когато влезе, ръката му още бе вдигната към маската. Ако се съдеше по откритата долна част на лицето, мъжът бе с волеви характер, като дебелата увиснала устна и удължената плоска брадичка подсказваха граничеща с твърдоглавие непоколебимост.
— Получихте ли писмото ми? — попита мъжът с плътен рязък глас и силно изразен немски акцент. — Съобщих ви, че ще ви посетя — той премести погледа си от единия от нас към другия, сякаш не можеше да реши към кого да се обърне.
— Заповядайте, седнете — покани го Холмс. — Това е моят приятел и колега доктор Уотсън, който е така любезен понякога да ми оказва помощта си при моите случаи. С кого имам честта да разговарям?
— Можете да ме наричате граф Фон Крам, бохемски благородник. Както разбирам, този господин, вашият приятел, е човек дискретен и с добра репутация, на когото мога да поверя въпрос от крайна важност. Защото, ако това не е така, бих предпочел да общувам с вас насаме.
Аз се изправих да си тръгна, но Холмс ме улови за китката и ме придърпа обратно към креслото.
— Или ще говорите пред двама ни, или няма да говорите с никого — заяви той. — Пред този господин можете да изречете всичко, което можете да кажете на мен.
Графът сви широките си рамене.
— Тогава трябва да започна с това — каза той — да поискам от вас да запазите пълна дискретност в продължение на две години, след което въпросът вече няма да е от такава важност. Докато понастоящем, не би било пресилено да се твърди, той е с такава тежест, че може да повлияе върху европейската история.
— Давам дума — заяви Холмс.
— Аз също.
— Моля да ме извините за тази маска — продължи нашият странен посетител. — Августейшата персона, която ме е натоварила с тази задача, желае, щото нейният представител да остане непознат за вас, при което трябва да ви призная начаса, че титлата, с която преди малко се назовах, всъщност не е моя.
5
Джеймс Бозуел, спътник и биограф на влиятелния английски литератор от XVIII век д-р Самюъл Джонсън. — Б.пр.