— Това ми беше ясно — хладно каза Холмс.
— Обстоятелствата са крайно деликатни и е нужно да се вземат всички предпазни мерки, за да се потуши нещо, което може да прерасне в скандал и сериозно да компрометира едно от европейските кралски семейства. Или, за да се изразя по-точно, въпросът засяга прочутата династия Ормщайн, наследствените владетели на Бохемия.
— И това ми беше ясно — тихо рече Холмс, облегна се в креслото и затвори очи.
Нашият посетител с очевидна изненада хвърли поглед към отпуснатата крехка фигура на човека, който без съмнение му бе описан като най-енергичния детектив в Европа. Холмс бавно отвори очи и нетърпеливо погледна към своя клиент исполин.
— Ако ваше величество благоволи да изложи случая — заяви той, — ще бъда в състояние да ви дам по-добър съвет.
Мъжът скочи от стола си и закрачи напред-назад из стаята в състояние на неудържима възбуда. После с жест на отчаяние смъкна рязко маската от лицето си и я запрати на пода.
— Прав сте! — извика. — Аз съм кралят. И защо трябва да се опитвам да скрия това?
— Наистина, защо? — тихо повтори Холмс. — Още преди ваше величество да бе казал каквото и да било, вече знаех, че разговарям с Вилхелм Готсрайх Сигизмунд фон Ормщайн, велик херцог на Касел Фелщайн и наследствен владетел на Бохемия.
— Но вие трябва да разберете — рече нашият странен посетител, след като отново седна и прокара ръка по високото си бяло чело, — трябва да разберете, че не съм свикнал да върша работа от такъв вид лично. Ала въпросът е толкова деликатен, че не можех да го поверя на някой пратеник, без да се поставя в зависимост от него. Пристигнах инкогнито от Прага с цел да се посъветвам с вас.
— Тогава, моля ви, започнете — подкани го Холмс, като отново притвори очи.
— Фактите накратко са следните: Преди пет години по време на една продължителна визита във Варшава се запознах с прочутата авантюристка Айрини Адлър. Името й несъмнено ви е познато.
— Докторе, ако обичаш, направи справка в моя азбучник — тихо ме помоли Холмс, без да отваря очи.
От дълги години той системно събираше извлечения от всички вестникарски съобщения относно лица и други въпроси, така че трудно бе да се спомене някоя тема или човек, за които да не бе в състояние незабавно да предостави нужната информация. Сега намерих справката за госпожата между биографиите на един равин и на един морски капитан, автор на монография за морските дълбоководни риби.
— Я да видя! — поиска Холмс. — Хм! Родена в Ню Джърси през 1858 година. Алт, ха! Ла Скала, хм! Солистка на Варшавската императорска опера, да! Оттеглила се от оперната сцена, ха! Живее в Лондон, точно така! Ваше величество, както разбирам, вие сте се отдали на увлечението си по тази млада жена, написали сте й няколко компрометиращи писма и сега желаете да си ги получите обратно от нея.
— Точно така. Но как…
— Да сте сключвали таен брак?
— Не.
— А оставили ли сте й някакви книжа с правна стойност или свидетелства?
— Не.
— Тогава не мога да ви разбера, ваше величество. Ако тази млада жена извади на показ писма, за да ви изнудва или с някаква друга цел, по какъв начин ще успее да докаже автентичността им?
— По почерка вероятно.
— Ами, ами! Фалшификация.
— Личната ми хартия за писма.
— Открадната.
— Собственият ми печат.
— Подправен.
— Снимката ми.
— Купена.
— Но на снимката сме двамата с нея.
— О, Господи! Това вече не е добре! Ваше величество действително е извършил неблагоразумна постъпка.
— Аз бях луд, бях се побъркал.
— Сериозно сте се компрометирали.
— Тогава бях само кронпринц, престолонаследник. Бях млад. И сега съм едва на трийсет години.
— Снимката трябва да се вземе обратно.
— Опитахме се и не успяхме.
— Ваше величество трябва да плати. Налага се снимката да бъде откупена.
— Не иска да я продаде.
— Тогава трябва да бъде открадната.
— Направихме пет опита. Два пъти платени от мен крадци обираха с взлом къщата й. Веднъж, докато тя пътуваше, откраднахме багажа й. Два пъти й устройвахме засади. Никакъв резултат.
— Нито следа от снимката?
— Абсолютно никаква. Холмс се засмя.
— Добро проблемче — рече той.
— За мен е много сериозен проблем — с упрек му отвърна кралят.
— Наистина е сериозен. И какво възнамерява да направи тя със снимката?
— Да ме погуби.
— Но как?
— Аз се готвя да се женя.