— Много неочакван обрат — казах, — е, и сега какво?
— Ами реших, че плановете ми са сериозно застрашени. Съвсем вероятно изглеждаше двойката да отпътува незабавно за някъде и да бъда принуден да взема бързи и енергични мерки. Те обаче се разделиха на вратата на църквата, той се върна в Темпъл, а тя — у дома. „Ще изляза с колата до парка в пет часа, както обикновено“ — каза му тя на тръгване. Не чух нищо друго. Потеглиха в различни посоки и аз също си тръгнах, за да направя от своя страна нужното.
— А именно?
— Студено говеждо и чаша бира — отвърна Холмс, като дръпна звънеца. — Дори не успях да помисля за храна, а по всяка вероятност тази вечер ще бъда още по-зает. Между другото, докторе, необходимо ми е твоето съдействие.
— За мен ще е удоволствие.
— Имаш ли нещо против да нарушиш закона?
— Ни най-малко.
— А да поемеш риска да те арестуват?
— Готов съм, стига да е в името на добра кауза.
— О, каузата е прекрасна!
— Тогава съм на твое разположение.
— Сигурен бях, че мога да разчитам на теб.
— И какво точно искаш от мен?
— Ще ти обясня, след като госпожа Търнър дойде с подноса. А сега — продължи той, като се нахвърли върху скромната храна, която нашата хазяйка беше приготвила — трябва да обсъдим въпроса, докато се храня, защото не разполагам с много време. Вече е почти пет часа. След два часа трябва да се появим на сцената на действието. Госпожица Айрини, или по-точно — госпожа Айрини, се връща от разходката си в седем. Ние трябва да сме пред Брайъни лодж, за да я посрещнем.
— И после?
— Остави това на мен. Вече съм уредил всичко, което трябва да се случи. Настоявам само за едно. Каквото и да стане, ти не бива да се намесваш. Разбираш ли?
— Трябва да остана безучастен, така ли?
— Не бива да вършиш нищо. Вероятно ще възникне една дребна неприятност. Не се намесвай. Ще се свърши с това, че ще ме въведат в къщата. Четири-пет минути по-късно прозорецът на всекидневната ще се отвори. Ти трябва да си наблизо.
— Добре.
— Ще ме наблюдаваш, ще можеш да ме виждаш отвън.
— Добре.
— И когато вдигна ръка, ето така, ще хвърлиш в стаята онова, което ще ти дам, и в същото време ще извикаш, че има пожар. Следиш ли мисълта ми?
— Напълно.
— Няма нищо страшно — каза той и извади от джоба си продълговата ролка с формата на пура. — Това е обикновена димка, използвана от водопроводчиците, с по една капсула за самовъзпламеняване във всеки край. Задачата ти е само това. Когато извикаш, че има пожар, ще привлечеш вниманието на доста хора. След това можеш да тръгнеш към края на улицата, а аз ще дойда при теб след десет минути. Надявам се, че обясних всичко?
— Трябва да не се намесвам, да се приближа до прозореца, да те наблюдавам и когато дадеш сигнал, да хвърля вътре този предмет, след това да извикам, че има пожар, и да те изчакам на ъгъла на улицата.
— Точно така.
— Можеш напълно да разчиташ на мен.
— Отлично. Струва ми се, че вече почти става време да се приготвя за новата си роля.
Той се скри в спалнята и се появи след няколко минути преобразен на мил и простодушен протестантски свещеник. С широкополата черна шапка, широките неогладени панталони, бялата вратовръзка, съчувствената усмивка, както и с цялото излъчване на съсредоточено и благосклонно внимание можеше да се сравнява единствено с преподобния Джон Хеър. Холмс не просто бе сменил облеклото си. Изразът на лицето, поведението, самата му душевност сякаш се сменяха с всяка нова роля, в която се въплъщаваше. Сцената бе останала без един чудесен актьор, както и науката — без един проникновен мислител, когато той се бе посветил на криминалните разследвания.