Холмс се приповдигна и приседна на дивана. Приличаше на човек, комуто не достига въздух. Една прислужница се втурна и разтвори широко прозореца. В същия момент той вдигна ръка, аз метнах димката в стаята и изкрещях: „Пожар!“ Почти в същия миг цялата тълпа зрители — и добре облечените, и зле облечените, и господата, и прислужниците — подеха в хор: „Пожар!“ Гъсти кълба дим се извиха в стаята и заизскачаха през отворения прозорец. Зърнах мятащи се фигури и миг по-късно чух гласа на Шерлок Холмс, който убеждаваше, че тревогата е фалшива. Шмугнах се сред крещящата тълпа и си пробих път до ъгъла на улицата, а след десет минути с радост усетих ръката на моя приятел да ме улавя, за да се измъкнем от сцената на врявата и бъркотията. Той повървя бързо и мълчаливо няколко минути, докато не свихме по една от тихите улици, водещи към „Еджуеър роуд“.
— Справи се чудесно, докторе — рече Холмс. — Не би могло да бъде по-добре. Всичко е наред.
— Значи снимката е у теб!
— Зная къде е.
— Как разбра?
— Тя ми показа, както ти обещах, че ще направи.
— Не разбирам.
— Нямам намерение да създавам загадки — засмя се той. — Всичко беше съвършено просто. Ти, разбира се, си забелязал, че всички на улицата бяха наши съучастници. Всичките бяха наети за цялата вечер.
— Успях да се досетя.
— После, когато избухна кавгата, аз държах в ръката си влажна червена боя. Втурнах се, паднах, плеснах се с ръка по лицето и се превърнах в окаяна гледка. Стар номер.
— Който и аз успях да разгадая.
— След това ме внесоха вътре. Нямаше как да не ме пусне в къщата. Можеше ли да направи друго? И то във всекидневната, точно там, където подозирах. Снимката бе скрита някъде там, пред спалнята й, и аз бях решен да науча къде. Сложиха ме на дивана, показах, че не ми достига въздух, те бяха принудени да отворят прозореца и ти получи удобен случай да действаш.
— Това с какво ти помогна?
— Беше изключително важно. Когато една жена разбере, че в къщата й гори пожар, инстинктивно се втурва най-напред към онова, на което най-много държи. Това е непреодолим вътрешен порив, неведнъж съм се възползвал от него. Така беше при скандала за завещанието на Дарлингтън, а също и при историята в замъка Арнсуърт. Омъжената жена се втурва към детето си, а неженената — към кутията за скъпоценности. Бях наясно, че нашата дама днес няма в дома си нещо, което да цени повече от онова, което търсим. Щеше да се втурне да го спасява. Тревогата за пожар беше много убедителна. Димът и виковете могат да сепнат и човек с железни нерви. Тя реагира идеално. Снимката беше в нишата зад плъзгащия се плот, точно над шнура за звънеца вдясно. Само за миг се озова там и аз успях да я зърна, когато я измъкна наполовина. Когато извиках, че тревогата е фалшива, тя я пъхна обратно, погледна към димката, изтича от всекидневната и повече не я видях. Аз станах и се измъкнах от стаята, поднасяйки извиненията си. Поколебах се за миг дали да не прибера веднага снимката, но бе влязъл кочияшът и понеже ми се стори, че ме наблюдава втренчено, реших, че ще е по-сигурно да изчакам. Прекалената прибързаност понякога може да провали всичко.
— А сега? — попитах аз.
— Задачата ни фактически приключи. Утре с краля и теб, ако имаш желание да дойдеш, ще посетим вилата. Ще ни поканят във всекидневната, за да изчакаме дамата, но най-вероятно, когато тя дойде, няма да намери нито нас, нито снимката. Негово величество вероятно ще бъде удовлетворен, ако я прибере със собствените си ръце.
— И кога ще направите посещението?
— В осем часа сутринта. Тя няма да е още станала, така че ще имаме свобода на действие. Но освен това трябва и да действаме бързо, защото тази венчавка може изцяло да промени живота и навиците й. Незабавно трябва да телеграфирам на краля.
Бяхме стигнали до улица „Бейкър“ и стояхме пред вратата. Холмс търсеше ключа си, когато един минувач го поздрави: