— Добър вечер, господин Шерлок Холмс!
На тротоара имаше само неколцина души, но поздравът, изглежда, бе отправен от слабичък младеж с широко палто, бързешком минал край нас.
— Чувал съм този глас — рече Холмс, загледан по зле осветената улица. — Кой, по дяволите, може да е?
III
Тази нощ останах да преспя на улица „Бейкър“ и сутринта, тъкмо когато бяхме започнали да пием кафето си с препечен хляб, кралят на Бохемия нахлу в стаята.
— Наистина ли я взехте! — извика той, сграбчвайки Шерлок Холмс за двете рамена, като жадно го гледаше в лицето.
— Още не.
— Но се надявате?
— Надявам се.
— Да вървим тогава. Изгарям от нетърпение.
— Нужен ни е файтон.
— Защо, моята карета чака долу.
— Е, това ще опрости нещата — и ние слязохме долу и за сетен път се отправихме към Брайъни лодж.
— Айрини Адлър се омъжи — подхвърли Холмс.
— Омъжи ли се! Кога?
— Вчера.
— За кого?
За един английски адвокат на име Нортън.
— Но не е възможно тя да го обича?
— Надявам се, че го обича.
— И защо се надявате?
— Защото това ще ви спести, ваше величество, страхове от понататъшни неприятности. Ако дамата обича съпруга си, тя не може да обича ваше величество. А ако не обича ваше величество, няма причина да се опитва да попречи на плановете ви.
— Това е така. Но пък… Ех! Да беше от род като моя! Каква кралица би станало от нея! — той замълча умърлушено и не проговори повече, докато не спряхме на „Сърпънтайн авеню“.
Вратата на Брайъни лодж беше отворена и на стъпалата стоеше възрастна жена, която ни изгледа с язвителен поглед, когато слязохме от каретата.
— Господин Шерлок Холмс, предполагам? — попита тя.
— Аз съм господин Холмс — отговори приятелят ми, като я изгледа с въпросителен и доста обезпокоен поглед.
— Така ли! Господарката ми каза, че има вероятност да ни посетите. Тя отпътува за Европа днес сутринта в 5 и 15 от Чаринг крос.
— Какво! — Шерлок Холмс отстъпи, олюлявайки се, пребледнял от огорчение и изненада. — Искате да кажете, че е напуснала Англия?
— Повече няма да се връща.
— А документите? — попита кралят с дрезгав глас. — Всичко е изгубено.
— Сега ще видим — Холмс изблъска настрани прислужницата и се втурна към всекидневната, последван от краля и мен. Мебелите бяха разместени във всички посоки, рафтовете — разглобени, чекмеджетата зееха, сякаш дамата набързо ги бе претършувала преди бягството си. Холмс се втурна към шнура на звънеца, плъзна малкия плот и като бръкна, извади снимка и писмо. Снимката беше на самата Айрини Адлър във вечерен тоалет, а на плика бе написано: „За г-н Шерлок Холмс. Да остане тук, докато бъде потърсено.“ Приятелят ми разкъса плика. Тримата нетърпеливо зачетохме. Писмото бе написано в полунощ предната вечер и гласеше следното:
Драги господин Шерлок Холмс, Вие наистина се справихте чудесно. Успяхте напълно да ме заблудите. Допреди тревогата за пожара не бях заподозряла нищо. Но след като се улових, че съм се издала, се замислих. Още преди месеци ме бяха предупредили за вас. Бяха ми казали, че ако кралят реши да наеме детектив, със сигурност това ще сте Вие. Дадоха ми и Вашия адрес. Да, с действията си ме накарахте да разкрия онова, което искахте да научите. Но дори когато ме обзе подозрение, ми беше трудно да помисля нещо лошо за онзи мил и любезен стар свещеник. Ала, знаете ли, аз самата съм обучавана за актриса. За мен мъжките костюми не са нещо непознато. Често се възползвам от свободата, която те предлагат. Изпратих Джон, кочияша, да ви наблюдава, изтичах на горния етаж, облякох дрехите си за разходка, както ги наричам, и слязох долу тъкмо когато Вие си тръгвахте.
Е, последвах Ви до вратата на Вашия дом и се уверих, че действително от мен се е заинтересувал прочутият господин Шерлок Холмс. След което доста неблагоразумно Ви поздравих с „Добър вечер“ и се отправих към Темпъл, за да се срещна със съпруга си.
Двамата с него решихме, че най-добрият ход е бягството, след като ни преследва такъв страховит противник, така че, когато дойдете утре, ще намерите гнездото празно. Що се отнася до снимката, нека Вашият клиент бъде спокоен. Аз обичам и ме обича един по-добър от него човек. Кралят може да прави каквото желае. Човекът, с когото той постъпи така жестоко и несправедливо, няма да му създава неприятности. Ще задържа снимката само като предпазна мярка и ще я запазя като оръжие, което винаги ще ме закриля от всякакви стъпки, които той би могъл да предприеме занапред. Оставям друга снимка, която той може да пожелае да притежава, и оставам, драги господин Шерлок Холмс, искрено Ваша.